Два народа и две държави, непоколебима позиция на папите и Светия Престол

Салваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

Решението за „две държави“ е и си остава единственият възможен път за мира между Израел и Палестина. Сменяли са се папи, променила се е и ситуацията в Близкия Изток, която след 7 октомври 2023 г. отбеляза драматична ескалация и разрастване на насилието и разделенията, но  дипломатическата позиция на Светия Престол през последните близо осемдесет години остана непоклатима като скала: „две държави“,  единствената възможност за гарантиране на справедливост и на справедлив, траен мир. Съвсем наскоро папа Лъв XIV категорично потвърди тази историческа позиция, отстоявана в продължение на десетилетия, но се сблъска с категоричния отказ на израелското правителство.

„Спешно призовавам международната общност да осигури напредък към решението за две държави, с цел постигане на справедлив и траен мир“, заяви папата в неделя, 16 август, по време на молитвата Ангел Господен в Кастел Гандолфо, след като осъди посегателствата и насилието, на които са подложени палестинците на Западния бряг. Папата призова за ускоряване на този процес, така че проектът – първоначално формулиран още през 1947 г. с плана, приет от Общото събрание на ООН за разделяне на подмандатна Палестина на две държави – най-после да бъде реализиран.

Дълбоко вкоренена дипломатическа доктрина

Започвайки от първоначалния призив за интернационализация на светите места в Йерусалим през 1947 г., решението за две държави се превърна – още от 80-те години на миналия век – в крайъгълен камък на дипломатическата доктрина на Светия Престол по отношение на израелско-палестинския конфликт. Това е непоколебима позиция, която със сигурност не е продиктувана от емоционални реакции на многобройните ескалации на напрежението, а по-скоро е дълбоко утвърдена с течение на времето и неизменно потвърждавана от папите.

Призивът на Пий XII за защита на светите места

Първите изявления датират от 1948 г., когато Пий XII в енцикликата In multiplicibus curis (Сред многото безпокойства) призовава за установяване на „ред“ в „свещената земя“ Палестина, който да гарантира „сигурност на съществуването, както и физически и морални условия на живот, способни да положат основите на състояние на духовно и материално благополучие“. В последвалата енциклика Redemptoris nostri cruciatus (Страстите на нашия Спасител (1949 г.), воден от опасението, че местата, свързани с живота на Спасителя, могат да станат жертва на военните опустошения, папа Пачели настоява за предприемане на действия „чрез всички законни средства“, за да се гарантира, че Йерусалим ще получи „подходящ правен статут“.

Павел VI и законните права на палестинците

Павел VI – първият папа, посетил Светите земи (през 1964 г.) – говори открито в навечерието на Шестдневната война (1967 г.) за законните права на палестинския народ, като промени възприемането на проблема от хуманитарна криза във фундаментален политически въпрос. В пламенно послание до генералния секретар на ООН У Тан, папа Монтини призова – от името на целия християнски свят – да се положат „всички усилия“, за да бъде Йерусалим (поради своя уникален свещен и свят характер) обявен за „отворен и неприкосновен град“, освободен от военни действия и защитен от опустошенията на войната.

Тласъкът, даден от Йоан Павел II

Решаващият тласък обаче дойде с Йоан Павел II – първият, който решително призова за признаване на правото на палестинците на независима родина, като същевременно потвърди правото на Израел да живее в сигурност. Този двоен призив намери своя израз в документа Redemptionis Anno (В годината на изкуплението) от 1984 г.: „За еврейския народ, който живее в Държавата Израел е който съхранява в тази земя толкова ценни свидетелства на своята история и вяра, ние трябва да измолим така желаната сигурност и справедливия мир, които са право на всяка нация и условие за живота и напредъка на всяко общество“, заяви папата. „Палестинският народ, чиито исторически корени са в тази земя и който от десетилетия живее в диаспора, има естественото право, в името на справедливостта, да си върне родината и да живее в мир и спокойствие с другите народи в региона“. Той потвърди тази позиция и през 2000 г. по време на своето поклонническо пътуване до Светите земи – не първото от страна на папа,  но определено като „историческо“ поради своето значение.

Подкрепата на Бенедикт XVI

Девет години по-късно друг папа прекоси светата и наранена земя на Исус: беше май 2009 г. и Бенедикт XVI посети Близкия Изток. Следвайки стъпките на своя предшественик, той подчерта, че решението за „две държави“ не е утопия, а предпоставка за спиране на спиралата на насилието и за осигуряване на бъдеще за региона. „Светият Престол подкрепя правото на вашия народ на суверенна палестинска родина в земите на предците – сигурна и живееща в мир със своите съседи, в рамките на международно признати граници“, бе заявил папа Ратцингер. Той окуражи всички „да поддържат пламъка на надеждата жив“, за да бъде намерен „път към сближаване“ между легитимните стремежи на израелци и палестинци към мир и стабилност“.

Думите и жестовете на папа Франциск

При папа Франциск този ангажимент придоби международен и официален характер, подкрепен както от дипломатически стъпки – като подписването от страна на Светия Престол през 2015 г. на глобалното споразумение, с което официално се признава Държавата Палестина, така и от инициативи с по-пастирски характер, като съвместната молитва за мир във Ватиканските градини през 2014 г. с участието на израелския президент Шимон Перес и палестинския президент Абу Мазен. Това събитие бе плод на посещението в Светите земи в края на месец май, по време на което Хорхе Марио Берголио заяви недвусмислено: „Настъпи моментът всички да намерят смелостта за щедрост и творчество в служба на доброто – смелостта за мир, който се гради върху признаването от всички на правото на две държави да съществуват и да се радват на мир и сигурност в рамките на международно признати граници“.

През годините преди смъртта си, Франциск също така се стремеше да придаде дипломатически и символичен тласък на реализирането на това решение. Думите и жестовете му неизменно бяха подкрепяни от изявления на постоянните представителства на Светия Престол към международни организации, както и от позициите на държавния секретар кардинал Пиетро Паролин, който неведнъж е подчертавал, че „решението за две държави и два народа е най-належащото политическо решение, което да се следва“.

Апелите на Лъв ХIV

Това наследство е в ръцете на Лъв XIV, който незабавно върна модела за две държави в центъра на световните дебати. Особено запомнящи се са думите, казани по време на полета от Истанбул до Бейрут по време на апостолическото му посещение в Турция и Ливан: „От години Светият Престол публично подкрепя решението за две държави. Всички знаем, че към момента Израел все още не приема това решение, но ние го виждаме като единствен път, коъто би могъл да разреши конфликта, в който те постоянно се намират“. Тези думи бяха потвърдени отново по време на аудиенцията с дипломатическия корпус на 9 януари 2026 г.: „Решението за две държави остава институционният подход, който отговаря на легитимните стремежи и на двата народа“.

Призивите, отправени от папа Лъв и неговите предшественици и до днес очакват отговор. Войната продължава да опустошава народите, а пътят към мира изглежда все по-неясен; въпреки това, за папите и Светия Престол политическият застой  и хуманитарната трагедия не обезсилват предложеното решение – напротив, те подчертават неговата неотложност. Именно тази неотложност подтикна папа Лъв XIV да призове международната общност да поеме своята отговорност.