Часът на отговорността

Андреа Торниели

„На фалшивия реализъм, който въоръжава умовете, думите и народите, католическата култура днес трябва да противопостави реализма на милосърдието, в който не могат да съществуват врагове и в който всички, дори и противниците, са брата и сестри, с които да се гледаме в очите и да се срещаме в истината“. Това са думите, с които Лъв XIV се обърна към участниците в срещата в Римини и по-специално към хилядите млади хора, вдъхващи живот на това значимо събитие в края на лятото, възникнало по инициатива на движението „Комунионе е либерационе“ („Общение и освобождение“). Това не бяха конвенционални  думи, а конкретен призив. Призив преди всичко да се вгледаме внимателно в действителността, в която живеем.  

Още преди 44 години, говорейки на този Митинг, свети Йоан Павел II изтъкна красотата на думи като „среща“ и „приятелство между народите“, в период, който самият той бе нарекъл „време на драматични моменти в световната история“. Днес международната обстановка е още по-несигурна и нестабилна, отколкото тогава: нараства броят на конфликтите, продължава избиването на цивилни и деца – достатъчно е да си припомним Газа и Украйна, докато  много държави влагат все по-големи средства във въоръжаване. Пред всичко това, Папата потвърждава призванието на тази среща: да не бъде „своеобразен анклав“, а по-скоро „кръстопът“ за срещи и диалог.

Лъв ХIV каза, че това е часът на отговорността. Да следваш Христос днес, след трагедиите на XX век, означава да осъзнаваш напълно, че със злото не можем да се борим чрез зло. Единственият отговор – християнският отговор – е любовта, т.е. „методът на изкуплението“, въплътен от разпнатия Месия. И следователно, на онези, които днес – в името на един предполагаем реализъм, който Папата не се поколеба да нарече „фалшив“ – се стремят да въоръжат отново умовете, думите и нациите, католическата култура отговаря с действителен реализъм: този на милосърдието, „за който не може да има врагове и всички, дори и противниците, са братя и сестри, които трябва да гледаме в очите и с които трябва да се срещаме в истината“.

Следователно има нужда от смели пионери, които конкретно да се ангажират с освобождаване на човешките отношения от подозрителността, на труда – от преклонението пред печалбата, на технологиите и финансите – от „бизнеса на смъртта. Лъв XIV призовава да се разобличат „несправедливите властови отношения“, които стоят „в основата на бедността и неравенството, войните и екологичните катастрофи“. Това е силен и с важни последици призив от страна на Приемника на Петър – който още от първия ден на своя понтификат говори за мир, „невъоръжен и обезоръжаващ“ – и този призив трябва да се има предвид като критерий за преценка за социалния и политически ангажимент на всички католици миряни.

Особено важно е и това, че Папата приканва участниците в срещата да поемат рискове, да излязат извън рамките на обичайното, „като разширяват връзките отвъд всяко твърде тясно чувство за принадлежност“. Защото движението „Комунионе е либерационе“, групите, общностите, трябва да станат трамплин за навлизане в цялостната действителност, като се противопоставят на всичко, което би ги отдалечило от братя и сестри с различни култури, светоусещания и произход, и „особено от най-бедните“. Накрая, заслужава да се подчертае мисълта на Приемника на Петър, който ни напомня, че любовта никога не предполага принуда, нито индоктриниране или вербуване, защото истинската любов съществува единствено в свободата, в живото общуване с другите и в щедрото себеотдаване.

Превод: Маня Кавалджиева