Във Ватиканската обсерватория с астронома на папата
В Кастел Гандолфо има много повече от папската лятна резиденция. Именно тук се намира една от най-старите астрономически обсерватории в света, която и до днес продължава своята научна дейност.
Още от XVII век Католическата църква изучава Космоса и се стреми чрез науката все по-дълбоко да разбира Божието творение. Днес Ватиканската обсерватория се ръководи от йезуити, които посвещават живота си на астрономическите изследвания, научните анализи и открития.
През 2025 г. папа Лъв XIV назначи отец Ричард Д'Соуза за директор на Ватиканската обсерватория, който разказва защо астрономията и католическата вяра не само не си противоречат, а взаимно се обогатяват.
„Смятам се за един своеобразен Индиана Джоунс на астрономията“, казва с усмивка отец Д'Соуза.
„Църквата винаги е учила, че вярата и разумът вървят заедно“
Много хора смятат, че науката и Бог са в конфликт. Как според Вас могат да съществуват заедно Бог, вярата, католицизмът и науката?
„Мисля, че трябва да започнем още една стъпка по-назад – от връзката между вярата и разума. Църквата винаги е учила, че те трябва да вървят заедно.
Това неизменно е била официалната позиция на Църквата: науката не бива да се използва като средство за доказване, че религията греши, както и религията не бива да се използва срещу науката.
Най-добрият пример е теорията за Големия взрив, предложена от отец Жорж Льометр през 30-те години на XX век. Той твърди, че Вселената се разширява и че ако проследим времето назад, всичко започва от едно изключително плътно и горещо първоначално състояние – своеобразен „първичен атом“.
По онова време научната общност посреща теорията му с насмешка, докато папа Пий XII я оценява като голям научен пробив. През 60-те години тя получава експериментално потвърждение и днес е известна като теорията за Големия взрив. Това е теория, която напълно се вписва в католическото разбиране за света“.
Защо Ватиканът има астрономическа обсерватория
Началото на Ватиканската обсерватория води към XVI век. Нейното развитие е свързано и с необходимостта Църквата да изчислява точно календара и датата на Великден.
Началото на Ватиканската обсерватория е поставено още през XVI век. Защо Светият престол решава да създаде собствена обсерватория?
„Църквата винаги е проявявала интерес към устройството на Вселената и е възприела космологичните представи на античния свят. През XVI век обаче възниква сериозен проблем: използваният тогава Юлиански календар вече не съответства точно на движението на сезоните, което затруднява определянето на датата на Великден.
Така Църквата започва системно да изучава астрономията.
Основната обсерватория се е намирала в Римския колегиум – днешния Папски Григориански университет, но е имало и други наблюдателни станции във Ватикана, на Капитолийския хълм и на Монте Марио.
След превземането на Рим в края на XIX век всички тези обсерватории преминават под контрола на италианската държава и папата остава без собствен научен център. Именно тогава папа Лъв XIII възстановява Ватиканската обсерватория през 1891 г., първоначално в пределите на Ватикана.
През 30-те години на XX век тя е преместена в Кастел Гандолфо заради нарастващото светлинно замърсяване на Рим и оттогава се намира тук“.
Един йезуит – астроном в служба на Църквата
Отец Ричард Д'Соуза е едновременно йезуитски свещеник и учен. За него научното призвание и свещеническото служение никога не са били противоположности.
Вие сте йезуитски свещеник, но и астроном. Как стигнахте до този път?
„Постъпих в Обществото на Исус съвсем млад – на седемнадесет или осемнадесет години. Още тогава имах голяма любов към науката и преди да стана йезуит трябваше сериозно да избера между кариера на учен или инженер и свещеническото призвание. В крайна сметка избрах свещенството.
По-късно моите настоятели ме насърчиха да продължа научното си образование и да изучавам физика и астрономия.
При нас няма един-единствен път. Много от колегите ми първо са били астрономи или физици, а след това са станали свещеници. При мен беше обратното – първо приех свещеническото служение, а след това се посветих на астрономията.
Убеден съм, че има различни начини да служим на Господ и че Той води всекиго по своя собствен път“.
Вселената като път към Твореца
За отец Д'Соуза изучаването на необятния Космос не подчертава незначителността на човека, а величието на Бог. Съзерцанието на Вселената се превръща в молитва и възхвала.
Когато изучавате необятността на Вселената, галактиките и Космоса, вероятно човек лесно осъзнава колко малък изглежда. Как това Ви помага да разбирате мястото ни в творението?
„Колкото повече изучавам Вселената, толкова по-добре опознавам нашия Творец и толкова по-силно чувствам желанието да Го прославям за красотата на Неговото творение.
По свой начин самата природа ни води към Бог и свидетелства за Него. Разбира се, нуждаем се и от Божието откровение, но в сътворения свят са скрити безброй знаци за Неговото присъствие. Всеки нов научен пробив укрепва моята вяра.
Когато погледна към небето, вниманието ми не е насочено толкова към самия мен, колкото към онова, което ме заобикаля. Гледам Вселената и си казвам: „Колко е необятна! Колко велик е Бог!“
Рядко се замислям колко малки сме ние. Много повече ме изпълва удивлението от необятността на Вселената и от величието на Бог, Който я е сътворил“.
Във Ватиканската обсерватория астрономията не е отделена от вярата. Тук научното изследване, човешкият разум и съзерцанието на Божието творение вървят ръка за ръка. За Църквата погледът към звездното небе не е само научно занимание, а и възможност човек да открие в красотата и хармонията на Вселената отражение на величието на нейния Творец.
по материал на EWTV/ превод Светла Чалъкова
