Учителната власт на папите и ядреното оръжие
Андреа Торниели
Още от времето на трагедията, причинена от атомните бомбардировки над Япония през август 1945 г., Църквата размишлява върху риска човечеството да се самоунищожи.
Пий XII в радиопосланието за Коледа през 1955 г. говори за ядрената заплаха, обяснявайки, че „няма да има никакъв вик на победа, а само неутешимият плач на човечеството, което отчаяно ще съзерцава катастрофата, причинена от собствената му лудост“. В енцикликата „Pacem in terris“, публикувана непосредствено след Карибската ракетна криза, Йоан XXIII заявява относно атомното оръжие: „Хората живеят под ужаса на буря, която може да се разрази във всеки момент с невъобразима сила. Тъй като оръжията съществуват; и ако е трудно да се повярва, че има хора, способни да поемат отговорността за разрушенията и страданията, които една война би причинила, не е изключено непредвидимо и неконтролируемо събитие да предизвика искрата, която ще задейства военната машина“.
През юни 1968 г. Павел VI изразява надежда и призовава „в името на цялото човечество“ за „пълна забрана на ядрените оръжия“ и за „всеобщо и пълно разоръжаване“. Йоан Павел II, през февруари 1981 г. в Хирошима, възкликва: „Нашето бъдеще на тази планета, изложено на риска от ядрено унищожение, зависи от един-единствен фактор: човечеството трябва да извърши морален обрат. В настоящия исторически момент е необходима всеобща мобилизация на всички мъже и жени с добра воля. Човечеството е призовано да направи още една крачка напред — крачка към цивилизация и мъдрост“.
През май 2010 г. Бенедикт XVI заявява: „Насърчавам инициативите, които целят постепенно разоръжаване и създаването на зони, свободни от ядрени оръжия, с перспектива за тяхното пълно премахване от планетата“.
Папа Франциск, в Хирошима през ноември 2019 г., припомня, че „използването на ядрената енергия за военни цели е, днес повече от всякога, престъпление не само срещу човека и неговото достойнство, но и срещу всяка възможност за бъдеще в нашия общ дом“. И добавя: „Използването на ядрената енергия за военни цели е неморално, както също е неморално и самото притежание на ядрени оръжия, както вече казах преди две години. За това ще бъдем съдени. Новите поколения ще се изправят като съдници на нашия провал, ако сме говорили за мир, но не сме го осъществили с действията си между народите на земята. Как можем да говорим за мир, докато създаваме нови и страшни оръжия за война? Как можем да говорим за мир, докато оправдаваме определени незаконни действия с речи, изпълнени с дискриминация и омраза?“
Папа Лъв XIV продължава линията, очертана от неговите предшественици. На 14 юни 2025 г., в края на юбилейна аудиенция, той заявява: „Ситуацията в Иран и Израел сериозно се влоши и в такъв деликатен момент желая силно да подновя призива към отговорност и разум. Ангажиментът за изграждане на по-сигурен свят, свободен от ядрената заплаха, трябва да се преследва чрез уважителна среща и искрен диалог, за да се изгради траен мир, основан на справедливостта, братството и общото благо. Никой никога не трябва да заплашва съществуването на другия“.
Малко повече от месец по-късно, в послание за 80-годишнината от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, той пише: „Истинският мир изисква смелостта да се сложи край на оръжията, особено на тези, които имат силата да причинят неописуема катастрофа. Ядрените оръжия оскърбяват нашата обща човечност и предават достойнството на сътворението, чиято хармония сме призвани да пазим“.
На 6 август, по време на обща аудиенция, припомняйки трагедията в Япония, той отправя този апел: „Въпреки изминалото време, тези трагични събития остават универсално предупреждение срещу разрушението, причинено от войните и по-специално от ядрените оръжия. Надявам се, че в съвременния свят, белязан от силни напрежения и кървави конфликти, илюзорната сигурност, основана на заплахата от взаимно унищожение, ще отстъпи място на инструментите на справедливостта, на практиката на диалога и на доверието в братството“.
Настоящият наследник на Петър отново се връща към темата в Посланието за Световния ден на мира 2026 г., заявявайки: „В отношенията между граждани и управляващи се стига до това да се смята за вина, ако не се подготвяш достатъчно за война, за отговор на нападения и насилие. Отвъд принципа на законната защита, на политическо ниво тази логика на противопоставяне е най-актуалният фактор в една глобална нестабилност, която става все по-драматична и непредсказуема. Не случайно призивите за увеличаване на военните разходи се оправдават с опасността от другия. Така силата на възпирането, и по-специално ядреното възпиране, въплъщава ирационалността на отношенията между народите, основани не на право, справедливост и доверие, а на страх и господство чрез сила“.
В края на аудиенцията на 4 февруари 2026 г. Лъв XIV заявява: „Утре изтича срокът на договора New START, подписан през 2010 г. от президентите на Съединените щати и Руската федерация, който представляваше важна стъпка за ограничаване на разпространението на ядрените оръжия. Подновявайки насърчението към всяко конструктивно усилие в полза на разоръжаването и взаимното доверие, отправям настоятелен призив този инструмент да не бъде изоставен, без да се търси негово ефективно продължение. Настоящата ситуация изисква да се направи всичко възможно, за да се предотврати нова надпревара във въоръжаването, която допълнително застрашава мира между народите. Спешно е необходимо логиката на страха и недоверието да бъде заменена със споделена етика, способна да насочва решенията към общото благо и да направи мира ценност, съхранявана от всички“.
Накрая, в публикация в официалния акаунт Pontifex на 5 март 2026 г., папа Лъв пише: „Нека се молим заедно, за да напредват народите към реално разоръжаване, особено ядрено, и световните лидери да изберат пътя на диалога и дипломацията, вместо насилието“.
Това са изявленията на Папата, който продължава да призовава за премахване на всички съществуващи ядрени оръжия, способни да унищожат цялото човечество.
