Папската богословска академия за християнския поглед върху ИИ

Александър Амелченя – Светла Чалъкова - Ватикана

Съвременните спорове относно развитието на изкуствения интелект често се свеждат до правни тънкости или технически параметри. Епископ Антонио Сталиано обаче предлага да се разгледа този проблем през призмата на дълбоката антропология.

Според него основният въпрос, който обществото трябва да си зададе, не е „какво може да направи една машина“, а „какъв човек искаме да станем“ в ерата на дигиталната трансформация.

Истинското предизвикателство не се крие в сферата на правото, а в разбирането на същността на човека.

Ръководителят на Папската богословска академия отбелязва, че в съществуващия дискурс има конфронтация между два вида крайности: „предпазливите“, които изискват строги ограничения, и „прометеевците“, които отказват всякакви спирачки по пътя на прогреса. Католическото богословие предлага трети път. Той се основава на факта, че човекът, създаден по образ и подобие Божие, има вродено призвание към безкрайността, което не може да бъде заменено от алгоритми.

Според епископ Сталиано, изкуственият интелект не изисква външни забрани сами по себе си - той изисква „душа“. Тази метафорична душа може да бъде осигурена само от антропологията, която е способна да разбере човешката природа, без да изпада в идолопоклонство пред технологиите.

Изкуственият интелект е ценен инструмент, стига да служи на обществото и знанието

Рискът не е, че технологиите ще бъдат ценени като нов субект на човешката еволюция, а че ще бъдат ценени като нов субект на човешката еволюция. Според ръководителя на Папската богословска академия, християнската етика трябва да се фокусира не върху това какви бариери да се поставят пред машините, а върху това как да се развиват интелигентни системи, така че те да допринасят за осъществяването на най-висшата съдба на индивида.