Докъде? Докога? Незивестните на конфликта, който подпали Близкия изток и не само
Гаетано Валини – Светла Чалъкова - Ватикана
Не е ясно доколко онези, които са планирали поредната война, са предвидили последиците, които вече се проявяват на място. Отговорът на Иран всъщност се съсредоточава върху Израел — който междувременно поднови ударите си срещу „Хизбула“ в Ливан в отговор на атаките на шиитското движение — както и върху американските бази, разположени в Близкия изток, като обаче бяха засегнати и някои държави от Персийския залив, а дори и Европа — по-точно Кипър, където британската база, предоставена от Лондон на въоръжените сили на САЩ, беше атакувана с дрон. Това е първият път след края на Втората световна война, когато държава от Европейския съюз е засегната от военен конфликт. Въвличане, което изненада ЕС — още повече че нито една от 27-те държави не е била предварително уведомена от Вашингтон за удара срещу Иран — и за което не е ясно как ще реагира. На практика единствено Испания веднага се дистанцира от конфликта, като отказа използването на свои военни бази.
Тази нова война, избухнала в момент на преговори между Съединените щати и Иран по въпроса за ядрената програма на Техеран, отново подпалва регион, който от десетилетия страда от дълбока и опасна нестабилност. И не може да се каже със сигурност кога ще приключи. Онези, които я започнаха, предполагат четири–пет седмици, но не изключват възможността тя да продължи по-дълго и да доведе до изпращане на войници. Също така изглежда, че не са били напълно оценени последиците, ако не бъде постигната крайната цел — а именно смяна на режима в Техеран.
Междувременно мъртвите се множат, разрушенията нарастват, а страхът от много по-широк конфликт с непредвидими последици се засилва. Затова, както каза в неделя папа Лъв XIV, необходимо е „да се спре спиралата на насилието, преди тя да се превърне в непоправима бездна“.
