Кардинал Паролин: Превантивните войни могат да подпалят света

Андреа Торниели – превод и адаптация Светла Чалъкова - Ватикана

В разгара на новата криза в Близкия изток кардинал Пиетро Паролин говори открито за „дълбока тревога“ от разпадането на международноправния ред. Според него на мястото на правото постепенно застава силата, а убеждението, че мирът може да бъде постигнат чрез оръжие, набира все по-голяма тежест.

Паролин определя случващото се като трагедия с огромни размери, припомняйки думите на папа Лъв XIV за риска от „непоправима бездна“. Народите в региона, включително крехките християнски общности, отново са хвърлени в ужаса на войната, която руши човешки животи и въвлича цели държави в спирала от насилие.

По повод американско-израелския удар срещу Иран държавният секретар подчертава, че мирът и сигурността трябва да се търсят чрез дипломация, особено в рамките на многостранните институции. След Втората световна война създаването на Организацията на Обединените нации е имало за цел да предпази бъдещите поколения от нови катастрофи. Днес обаче тези усилия изглеждат обезсилени.

Особено критичен е той към понятието за „превантивна война“. Ако на държавите бъде признато правото едностранно да нанасят удари въз основа на собствена преценка, предупреждава Паролин, светът рискува да бъде обхванат от пламъци. Употребата на сила може да бъде оправдана единствено като крайна мярка, при спазване на необходимост и пропорционалност и в рамките на международноправен ред. В противен случай „правото на силата“ измества „силата на правото“.

Кардиналът изразява загриженост и за вътрешната ситуация в Иран, където протестите бяха потушени с насилие. Той подчертава, че стремежите на народите трябва да бъдат уважавани в правова рамка, гарантираща свободно изразяване на мнения. В същото време поставя въпроса дали ракетите и бомбите могат да бъдат истинско решение.

Според Паролин кризата на международното право произтича от отслабването на съзнанието за общото благо. Когато държавите преследват единствено собствените си интереси, многостранната дипломация изпада в дълбока криза. Нараства недоверието към правните ограничения, а желанието за налагане на собствен ред измества търпеливата работа на преговорите.

Той предупреждава за утвърждаването на многополюсен свят, в който доминира приматът на мощта и самодостатъчността. Под въпрос се поставят принципи като самоопределението на народите, териториалният суверенитет и нормите на хуманитарното право. Международните механизми в областта на разоръжаването, развитието и защитата на човешките права постепенно се ерозират.

Особено тревожна е избирателността при прилагането на международното право. Според Паролин не може да има „жертви първа и втора категория“, нито нарушения, които се санкционират строго, и други, които се пренебрегват. Светият престол настоява за безусловно спазване на хуманитарното право и защита на цивилното население, училищата, болниците и местата за поклонение.

По отношение на краткосрочните перспективи кардиналът изразява надежда, че ще надделее отговорността и ще се върви към преговори. Необходимо е да се даде време на дипломацията да даде плодове, без да се обезсмислят усилията ѝ. Същевременно международният ред, изграден преди осем десетилетия, се нуждае от укрепване, а не от делегитимиране.

Надеждата, подчертава Паролин, се корени във вярата в Христос, Който отхвърли насилието и понесе върху Себе Си неговата жестокост. Въпреки войните и несигурността, по света продължават да се чуват гласове за мир и справедливост. „Нашите народи искат мир“, заключава той – апел, който според него трябва да разтърси управляващите и да ги подтикне към удвояване на усилията за мирно решение.