Богопосветените, знаци на надежда сред изпитанията на света
Светла Чалъкова - Ватикана
Писмото е подписано от префекта на Ведмоството сестра Симона Брамбила, от про-префекта кардинал Анхел Фернандес Артиме и от секретаря сестра Тициана Мерлети. В него те споделят плодовете от своите пастирски посещения през изминалата година и свидетелстват за срещите си с богопосветени мъже и жени, живеещи сред войни, бедност, миграции, насилие, социална нестабилност и религиозни ограничения.
Според авторите именно в тези трудни контексти богопосветеният живот разкрива своята най-дълбока пророческа същност като „присъствие, което остава“ – близо до ранените народи и хора, там, където Евангелието се живее в крехкост и изпитание. Това „оставане“ не е пасивно, а активно: то ражда жестове на мир, думи, които обезоръжават, и отношения, които изграждат диалог между култури и религии.
Документът подчертава, че да „останеш“ според Евангелието означава да защитаваш малките, да имаш търпение в процесите на помирение, да проявяваш постоянство и смелост да изобличаваш несправедливостта. Това не е само личен избор, а пророческо послание към цялата Църква и света.
Писмото очертава и богатството на различните форми на богопосветен живот: апостолската дейност прави видима действената близост до страдащите; съзерцателният живот пази надеждата чрез молитва; светските институти свидетелстват за Евангелието като „тиха закваска“ в обществото; Ordo virginum показва силата на безвъзмездната вярност; отшелническият живот напомня за първенството на Бог.
В този многообразен хор една единствена пророческа линия обединява всички: да останеш с любов, без да изоставяш и без да мълчиш, превръщайки собствения си живот в живо Слово за нашето време.
В заключение Ведомството благодари на всички посветени за тяхната вярност и ги насърчава да бъдат „поклонници на надеждата по пътя на мира“, способни да останат, да утешават и да започват отново. Така те стават в Църквата и света истински „пророчество на присъствието и семена на мир“.