Духовни упражнения във Ватикана: Божиите ангели ни водят към истината
Светла Чалъкова - Ватикана
По време на духовните упражнения за папа Лъв XIV, кардиналите и ръководителите на ватиканските ведомства, епископ Ерик Варден, трапист (OCSO), посвети осмата си медитация на темата „Божиите ангели“. Изхождайки от евангелския разказ за изкушението на Христос в пустинята, той очерта дълбок богословски и духовен прочит на ангелското присъствие в историята на спасението и в личния живот на вярващия.
Варден припомни сцената, описана от св. Матей, когато дяволът поставя Христос на върха на храма и цитира Псалом 90: „Ще заповяда на ангелите Си за Теб“. Изкушението е коварно – да се злоупотреби с Божието обещание за закрила. „Само Бог може да ни покани да скочим от височината – подчерта епископът – и Неговият призив винаги е: ‘Скочи в Моите обятия’, а не ‘Хвърли се надолу’“. Ангелите не са изпратени, за да угаждат на човешките прищевки, а за да служат на Божия промисъл.
Позовавайки се на св. Бернар от Клерво, Варден определи ангела като „пазител на светостта“. В традиционната молитва към ангела-хранител вярващите молят да бъдат „просветлявани, пазени, управлявани и водени“ – глаголи, които, според него, разкриват сериозността на ангелското служение. Още в ранното монашество животът на монаха е бил разбиран като „ангелски“ – живот на непрестанна прослава и на пламтяща любов към Бог, която се предава на другите.
Епископът подчерта и литургичното измерение на ангелското присъствие, припомняйки учението на Втория ватикански събор в конституцията Sacrosanctum Concilium за единната „песен на възхвала“, която се възнася от земята към небето. В този „верижен ритъм на посредничество“ ангелите имат съществено място – истина, която Църквата изповядва преди евхаристийната молитва.
По думите на Варден Бог може да действа непосредствено в човека, но често избира да направи творенията Си проводници на благодат едни за други. Св. Бернар насърчава вярващия да подражава на ангела: първо да „слезе“ с милосърдие към ближния, а след това да издигне желанията си към „най-висшата и вечна истина“. Дори естествените човешки копнежи намират своето изпълнение единствено в Бог.
Най-решителният акт на ангелска любов, отбеляза епископът, ще се случи в часа на смъртта, когато ангелите ще преведат душата „през воала на този свят“ към вечността. Тогава всяка преструвка ще отпадне и ще остане само истината, съзвучна с милостта.
В заключение Варден припомни размишленията на св. Джон Хенри Нюман, обявен за Църковен учител, който вижда в свещеническото служение отражение на ангелското присъствие – близо до хората, но с поглед, устремен към Отца. Той говори и за учителя като „ангелски просветител“ – особено актуален образ в епоха, когато образованието често се поверява на дигитални средства. „Ангелската среща винаги е лична – подчерта епископът. – Тя не може да бъде заменена с интернет изтегляне или чатбот“.
