Духовни упражнения във Ватикана Свети Бернар остава очарователна фигура

Светла Чалъкова - Ватикана

Какъв човек беше свети Бернар? Откъде произхождаше? Той се извисява в цистерцианското движение на XII век: голяма беше неговата харизма, голяма беше и способността му да работи.

Мнозина, включително и някои, които би трябвало да знаят повече, смятат, че именно той е основателят на Ордена. Това не е така, разбира се, макар че наистина той предизвиква сензация, когато през 1113 г., на 23-годишна възраст, пристига в манастира на Сито с група от тридесет спътници.

Начинанието в Сито (Cîteaux), основано през 1098 г., беше едновременно нововъведение и реформа. Основателите нарекли своя дом novum monasterium — нов манастир. Но проектът преди всичко не беше реакция срещу нещо или някого — и слава Богу, защото реакционните проекти рано или късно завършват в нищото.

На пръв поглед цистерцианският проект изглеждае консервативен, и все пак неговите дейци въвеждат нововъведения. Тази диалектика се оказа плодотворна.

Доверието в собствената преценка прави Бернар понякога гъвкав в спазването на общоприетите процедури, които следваше. Неговата визия за нуждите на Църквата понякога го подтиква да заема твърди позиции, проявявайки ожесточен дух на пристрастност.

Но той не беше лицемер. Той беше истински смирен човек, напълно отдаден на Бога, способен на нежна доброта, лоялен приятел - дори способен да се сприятели с бивши врагове - и убедителен свидетел на Божията любов. Той беше и остава завладяваща фигура, отбеляза трапистът.

Дом Джеймс Фокс, предприемчивият абат на абатството „Гетсемани“ от 1948 до 1967 г., веднъж написал, раздразнен, за своя събрат Томас Мертън: „Умът му е толкова електрически!“ Мертън дразнел Фокс със своите идеи, прозрения, настоявания. Но Фокс знаел, че Мертън е искрен. Той го уважавал, ценял компанията му (когато не били насред някой епичен словесен сблъсък) и през по-голямата част от управлението си на абатството се изповядвал при Мертън.

Би било глупаво да сравняваме Томас Мертън с Бернар от Клерво, но известна прилика в характера все пак има. Бернар не е познавал електричеството, но и неговата природа беше жива, почти „живачна“, и е трябвало да уравновесява огромни вътрешни напрежения.

Учението на Бернар за обръщането произтича от ненадмината библейска култура и добре обмислени богословски възгледи. То произтича също — и с течение на времето все повече — от личната борба, от това да се научи да не приема за даденост, че неговият път винаги е правилният; научен от опита, от раните и от предизвикателствата да поставя под съмнение собствената си самоувереност и да се удивлява пред милосърдната Божия справедливост.

Бернар е отличен спътник за всеки, който предприема един великопостен изход от егоцентризма и гордостта, в желанието да търси истината за себе си, държейки очите си приковани към Божията любов, която всичко озарява.