Мозайката, която разказва историята на папите

Паоло Ондарца – Светла Чалъкова - Ватикана

Много малки плочици, с различна форма и цвят, които, съединени една до друга, създават едно цяло. Метафората на мозайката прекрасно изразява предисторията на труда, довел до създаването на портрета на папа Лъв XIV, наскоро поставен в левия кораб на базиликата „Свети Павел извън стените“. Кръглият мозаечен образ е последният по хронология елемент, монтиран в клипеите – кръглите рамки, предназначени да приютят изображенията на всички папи, от Петър до наши дни. Но и самият екип, който в изключително кратки срокове след всеки конклав трябва да предаде на християнството и на историята образа на новия Римски епископ, е истинска мозайка от различни професионални умения.

Мозаечният портрет на Лъв XIV

Традицията, започната от Лъв Велики

Традицията на папските портрети в базиликата, която пази тленните останки на Апостола на езичниците, датира от V век, от времето на папа Лъв Велики. Именно при този папа започва древната серия, първоначално съставена от живописни изображения и документирана във Ватиканския латински кодекс 4407, и унищожена в голямата си част от опустошителния пожар през 1823 г. От тези картини са спасени само четиридесет и една, които днес се съхраняват в абатството към базиликата.

Пожарът и новата мозаечна украса

Началото на новата украса, която е трябвало да възстанови предишната, е постановено през 1847 г. от Пий IX, който възлага на Ватиканското студио за мозайки към Почитаемата фабрика на „Свети Петър“ задачата отново да изработи всички папски портрети. „Пий IX – обяснява Паоло Ди Буоно, директор на Студиото за мозайки – създава комисия от художници, които изготвят рисувани картони, предназначени за пренасяне в мозайка“. Между май и октомври на същата година са реализирани първите 262 картини. Завършени през четиридесетте години на този век, маслените платна, които днес се съхраняват в складовете на Фабриката, впоследствие са превърнати в големи мозаечни медальони с диаметър 137 сантиметра. Те са внушителни, за да бъдат съзерцавани от височина 13 метра над пода: „Работата продължава до 1876 година“.

Древните портрети, спасени от пожара през 19-ти век и сега съхранявани в абатството „Свети Павел извън стените“

В ателието на художника

Съчетанието на бързина на изпълнение, педантична прецизност и монументално изкуство и днес представлява голямо предизвикателство. Поръчан през миналия юни, мозаечният портрет на Лъв XIV е завършен в средата на януари. Маслената живопис е изработена в същите размери като мозайката – за няколко седмици през месец юли – от художника Родолфо Папа, след внимателно проучване на древните портрети, съхранявани от Фабриката на „Свети Петър“.

Скиците, направени от художника Родолфо Папа

Самият папа е избрал една от четирите представени скици. Майсторът ни ги показва с вълнение, приемайки ни именно в мястото, където е работил: своето римско ателие, в което освен че твори, той ръководи и „Градската художествена академия“, основана през 2006 г. с цел да обучава нови поколения художници.

Картината, по която е базирана мозайката на Свети Петър. Тя се съхранява в складовете на Фабрика ди Сан Пиетро.

Работа в екип

„Не очаквах толкова важна поръчка! Трябваше да запазя спокойствие, за да успея да се справя“, споделя художникът, припомняйки вниманието, отделено на съгласуваността с историческия цикъл на останалите портрети, на кадрирането и на размерите: „Платното е с диаметър 137 сантиметра – голямо е и съществува риск да бъде зле овладяно. Освен това става дума за официален портрет, който трябва после да бъде превърнат в мозайка. Затова трябваше да улесня максимално работата на мозайчистите. Някои дни рисувах по четиринадесет часа без прекъсване“.

Родолфо Папа с картината на портрета на папа Лъв XIV

Срещата с Лъв XIV

Гледайки готовата мозайка удовлетворението е голямо: „Мозайчистите свършиха наистина превъзходна работа – удивителна в превода на моята живопис: сенките, триизмерността, светлините… всичко е предадено великолепно“. Незабравим за папата остава и денят 14 януари, когато завършеното произведение е било представено на Лъв XIV: „Светият отец беше изключително доволен. Срещата беше не само вълнуваща, но и много приятна, когато, поздравявайки ме, той подчерта фамилията ми!“.

Папата с „екипа“ на Ватиканското мозаечно студио и с художника Родолфо Папа

15 хиляди плочици за три месеца

Усилието е възнаградено и за майсторите от Ватиканското студио за мозайки, които само за три месеца, с изключително интензивен ритъм от края на октомври, са подредили около 15 000 плочици изграждащи портрета. „Изчислихме, че като цяло са били необходими около 150 работни дни, разпределени между трима души, които са работили едновременно“, разкрива Паоло Ди Буоно. „Един художник е изработил лицето – най-сложната част, друг – драпериите, а трети – амита, тоест литургичната одежда, носена от папата. В златния фон участвахме почти всички“, добавя той, посочвайки снимката на екипа, съставен от 11 мозайчисти и 3 стажанти, направена в деня, когато Лъв XIV е посетил изненадващо Студиото.

Майсторите мозайчици от Ватиканското мозаечно студио на работа

Плочиците, които изграждат мозайката

Плочиците са изработени както с древната римска техника на рязаната мозайка, така и с техниката на филирана мозайка. Първите, с размер около 1 × 2 см, се получават чрез разцепване с чукче на плоча от емайл, съставен от стъкло, метални оксиди и други химически вещества, които създават цвета. Най-фините детайли, като косата, се изпълняват с техниката на филираната мозайка: в този случай миниатюрните плочици са от изключително тънки пръчки от емайл, създадени при много високи температури в пещта на Ватиканското студио и нарязани с пила на основата на диамантен прах. Друг различен тип са позлатените плочизи на фона, изработени според древни средновековни методи: „Те са толкова блестящи благодарение на своята особена структура – тип „сандвич“: изключително тънък лист злато, който е затворен между два слоя стъкло“.

Мозаечния портрет на Лъв XIV

130 килограма тегло

Така мозаечният медальон с портрета на папата може да бъде възприет като огромна стъклена плоча. Към това тегло се добавя и това на металната основа, върху която са закрепени плочиците чрез кит на основата на ленено масло, който втвърдява бавно. Целият мозаечен диск тежи около 130 килограма, което прави издигането му чрез система от макари и закрепването му към стената особено деликатна операция.

Преди да напусне Ватикана и да бъде натоварен на микробуса, който го е транспортирал до базиликата в мозайката са направени три отвора за поставянето на големи метални анкери или щифтове. „Те осигуряват стабилно закрепване – добавя директорът Ди Буоно – и позволяват при необходимост произведението да бъде демонтирано“. Това почти никога не се случва. Дори добавянето на ореоли, в случай на канонизации на понтифекси, се извършва върху вече инсталираната мозайка. „Не можем да си представим обаче, ако например след два века възникне необходимостта от промяна. Ние следваме стъпките на нашите предшественици, свикнали да мислят в изключително дълъг времеви хоризонт“.

Издигането на мозаечиния портрет на 13 мт. височина

От тези думи разбираме, че Фабриката на „Свети Петър“ също е една мозайка, в която поколения майстори се редуват, а настоящето е част от една двехилядолетна история.