Регентът на Апостолическата пенитенциария: индулгенцията не е формалност
Ян Глински – Светла Чалъкова - Ватикана
Какво представлява пълната индулгенция и за кого е предназначена?
В разговор с ватиканските медии йерархът припомня, че „индулгенцията е конкретен израз на Божието милосърдие, което надхвърля границите на човешката справедливост“. Както добавя регентът, животът на свети Франциск „показва, че Божието милосърдие действа в историята и чрез хората, които отварят сърцата си за Неговото действие“. Индулгенцията като Божие опрощение на временните наказания за вече простени грехове „освобождава сърцето от тежестта на греха“.
Епископ Никел подчерта, че индулгенцията може да бъде получена от всеки вярващ, а болните и възрастните хора „могат духовно да се присъединят към честването“ на юбилейната година, „като принасят на Бога своите молитви, страдания и ежедневни трудности и изпълнят обичайните условия, когато това е възможно“.
Личността на свети Франциск е особено ценна в контекста на духовната умора
Преди няколко дни се състояха обредите по зазиждането на Светите врати, което символично отбелязва края на Юбилейната 2025 година, на чието място идва нов юбилеен период в чест на светеца от Асизи. Според регента на Апостолическата пенитенциария в тази връзка може да се наблюдава своеобразна „инфлация на светостта“, когато поредните важни събития „губят способността си да докосват сърцето“.
Йерархът припомня, че вярата не е въпрос на количество, а на дълбочина. „Личността на свети Франциск е особено ценна именно в контекста на духовната умора – продължава той. – Той не предлага „повече практики“, а нещо просто и автентично: завръщане към Евангелието, което се чете буквално и лично, радост в малките неща, вяра, преживявана във взаимоотношения, а не само в събития. Годината, посветена на свети Франциск, може да бъде покана да направим молитвата по-проста – чрез нейното задълбочаване, а не чрез умножаването ѝ; да живеем Евангелието, а не само да говорим за него“. Светецът от Асизи ни кани „да позволим вярата понякога да бъде „обикновена“, без силни емоции, но вярна в ежедневието“; той ни напомня, че „вяра без любов се превръща в празна идея“.
Регентът подчертава изключителната актуалност на наследството на свети Франциск, който, „отказвайки се от богатството и социалния престиж, показа, че свободата на сърцето се ражда от откъсването от материалните блага“, а бедността има „вечна стойност“. „Неговата биография показва, че истинското следване на Христос не се основава на декларации или идеи, а на конкретен и реален начин на живот, изграден върху Евангелието“, подчертава епископ Никел.
Смирението и автентичността на вярата – едно от посланията на Годината на свети Франциск
Регентът на Апостолическата пенитенциария припомня, че свети Франциск не е търсил признание или власт, а е искал да живее в истина като „втори Христос“; неговият живот е бил „отговор на безразличието, а понякога и на егоизма – проблеми, които се виждат и днес, когато междуличностните отношения стават повърхностни, а „виртуалността надделява над реалността““.
Свети Франциск ни напомня, че „истинската християнска любов изисква близост, жертвоготовност и конкретни действия – дела, които са извън времето и никога не остаряват“. Човекът е създаден от любов и за любов – това е централната точка на посланието на свети Франциск. Оттук, както добавя йерархът, „произтича отношението към мира и помирението“: „мирът се ражда от сърце, преживяло обръщане, а не от егоистични декларации или компромиси без истина“.
Да се освободим от всякаква привързаност към греха
Едно от условията за получаване на индулгенция е липсата на привързаност към греха. Може да изглежда, че това е „един от най-трудните, но и най-дълбоките елементи на богословието на индулгенцията“. „От пастирска гледна точка трябва да се разбира това условие не като идеал, достъпен само за избрани – подчертава епископ Никел. – Богословски става дума не само за самия факт на извършване на греха, но и за вътрешното съгласие с него, привързаността към него или готовността да се връщаме към него“. Именно такова отношение към греха неутрализира благодатта.
Индулгенцията, както добавя йерархът, е „плод на единението с разпнатия и възкръснал Христос“, а това единение „предполага нашето радикално „не“ на греха“. „Това не е състояние на безгрешност. Човек може да има слабости, ежедневни грехове, които се повтарят, и дори да преживява болезнени падения. Условието за индулгенцията не е увереността, че човек никога повече няма да съгреши, а искреното решение да скъса с греха тук и сега. Значение имат намерението и посоката на сърцето“, обясни регентът, като припомни, че „освобождаването от привързаността към греха не е просто морално усилие, а дар на Светия Дух“.
Апел към пастирите
Изповедта, Причастието, поклонничеството и молитвата са само „средства“, които подпомагат срещата с Боа; „истинските плодове на индулгенцията се появяват, когато човек съзнателно се отваря за преобразяващата сила на Бог“. Без това „благодатта остава недостъпна“.
„Изключително важно е практиките, свързани с индулгенцията, да бъдат съчетани с формация: да се обяснява смисълът на греха и обръщането, да се предлага духовно съпровождане – е убеден регентът на Апостолическата пенитенциария. – Индулгенцията става истинска благодат, когато води до промяна в посоката на живота. (…) Ако помогнем на вярващите да възприемат индулгенцията като етап по пътя на обръщането, а не като духовен „кратък път“, тя наистина ще се превърне в средство за израстване и задълбочаване на вярата, което е и основната цел на юбилейната Година на свети Франциск“.
