Затворена бе Светата врата на базилика „Свети Павел извън стените"

Маня Кавалджиева – Ватикана

Християнската надежда не убягва войните, кризите, несправедливостите и объркването, които светът преживява днес. Това каза кардинал Джеймс Майкъл Харви, архиерей на папската базилика „Свети Павел извън градските стени“, в своята проповед по време на евхаристийното богослужение за затварянето на Светата врата, председателствано тази сутрин, 28 декември. Измъкване и бягство от собствените си ограничения и несъвършенства, от ранената колективна история на днешния ден, или да се остане, оковани в собствените си вътрешни затвори, позволявайки на примирението да се превърне в навик и после в рана.

Две противоположни, допълващи се действия, като отварянето и затварянето на Светата врата. И все пак, в тях се съхранява паметта на милосърдието, което никога не свършва, за „вече дадено спасение“, което, веднъж въведено в историята, се превръща в семе, способно да пониква без да увяхва. Това припомни кардиналът.  

Постоянната надежда

Дясната врата на базиликата е Светата врата, под чийто кръст стои надписът „Spes unica“: и „единствената надежда“, както припомни американският кардинал по време на литургията, се намира в „Христовия кръст“: „пасхално“ пожелание, което се поражда от безусловното себедаряване и което „разцъфтява в новия живот на възкресението“. Докато фразата, изписана върху Светата врата и съпътствала поклонниците през цялата година – Ad sacram Pauli cunctis venientibus aedem – sit pacis donum perpetuumque salus – На всички, които идват в светия храм на Павел – нека бъде даден дара на мира и вечното спасение – се превръща в постоянна надежда „дарът на мира“ да може наистина да се разпространи в свят, белязан от „войни, кризи, несправедливости и дезориентация“.

Надеждата се основава на Божията любов

За да се стигне до заключение „винаги се изисква време“, подчерта кардиналът в проповедта си, „докато Божието милосърдие остава постоянно отворено“. Призивът е насочен именно към продължаване по пътя на „обръщане и надежда“, вдъхновен от Светата година. На мястото, поверено на паметта на свети Павел, думите от Посланието до Римляните „надеждата не разочарова“, които съпътстваха целия Юбилей, звучат с особена сила. Това е много повече от „мото“: това е истинско „изповядване на вярата“. Апостолът на езичниците наистина поверява тези думи на историята със съзнанието за „трудностите на живота“, тъй като бе изпитал затвора, преследването и „привидния провал“. И въпреки това, надеждата не липсва, защото не се основава на крехките човешки способности, а „на вярната Божия любов“.

Очакване на вече дареното спасение

Надежда, но също така вяра и милосърдие, тези думи бяха наречени от папа Франциск „сърцето на християнския живот“. Добродетелта, свързана с Юбилея 2025, каза кардинал Харви, далеч надхвърля „наивния оптимизъм“ и всяко „бягство от действителността“. Както самият той припомни при отварянето на Светата врата на миналия 5 януари, „надежда“ не е „празна дума“ или „смътно желание нещата да вървят по най-добрия начин“. По-скоро надеждата означава уверено очакване на „вече дареното спасение“ и все още по пътя към неговия завършек. Завършек, който се изпълнява в човешката история, с поглед, „отправен към Христос“, справяйки се с болката, в увереността, че „последната дума принадлежи на живота и на спасението“.

Никой затвор не може да угаси вътрешната свобода

Кардиналът отново припомни фигурата  на свети Павел, който, след като бе преживял собствената си слабост, във Второто послание до Коринтяните потвърди, че именно от нея, чрез срещата с Христос, е почерпил своята сила. Веригите на затворите, в които е бил затворен – от Филипи до Йерусалим, от Кесария до Рим – не са угасили копнежа му за доверие, утеха и надежда. „Никой затвор не може да угаси вътрешната свобода на онези, които живеят в Христос“.

Светата врата на базилика „Свети Павел извън стените“ беше затворена трета поред, след  тази на „Санта Мария Маджоре“, затворена на 25 декември и на „Свети Йоан Латерански“, затворена на 27 декември. Лъв XIV ще затвори Светата врата на базилика „Свети Петър“ на 6 януари, празника Богоявление.