Съзерцанието на Младенеца поражда стремежа към мир
Андреа Торниели
„Нищо не е способно да ни промени така, както едно дете. И може би именно мисълта за нашите чеда, за децата и за онези, които като тях са уязвими, пронизва сърцата ни“. Тези думи каза папа Лъв в посланието си за Световния ден на мира. Всемогъщият Бог, ставайки Човек, приема образа на Младенеца, напълно зависимо от грижите на майка и баща, и според логиката на малкостта избира да дойде на света в бедността на една ясла, скрит в отдалечена част на Римската империя.
Той е „беззащитен Бог, чиято любов човечеството може да открие само като се грижи за него“. Когато гледаме това Дете, главното действащо лице на нашите Рождественски ясли, не можем да останем безразлични пред трагедията на толкова много деца, жертви на войната, онези, убити от бомбите в Украйна; убитите в Газа най-напред от масираните ракетни обстрели, а сега от студа, поради трудния достъп до хуманитарна помощ; убитите в многото забравени конфликти в редица други части на света.
Наследникът на Петър призовава както вярващите, така и невярващите, да приемат и признаят мира, преодолявайки изкушението да го смятат за далечен и невъзможен. Мирът и ненасилието за християните имат дълбоки евангелски корени в думите и делата на Исус, който заповяда на Петър, поискал да го защити, да прибере меча си в ножницата. Мирът, който възкръсналият Христос възвестява на света, е обезоръжен и обезоръжаващ, реалност, която трябва да бъде пазена и защитавана в сърцата ни, във взаимоотношенията, в семействата ни, в общностите ни, в нашите държави. Историята ни учи колко често, дори и като християни, сме забравяли това, ставайки съучастници на трагични войни и актове на насилие.
Днес, напомня ни Лъв XIV, ние също рискуваме да считаме мира за далечен идеал, стигайки дотам да оправдаваме войната като средство за неговото постигане. В публичните дебати и медиите сякаш преобладава логиката на агресията и конфронтацията, според която се превръща във вина фактът, че „не сме достатъчно подготвени за война“. Това е дестабилизираща и изключително опасна логика, която далеч надхвърля принципа на легитимната отбрана и ни води към бездната на нов световен конфликт с непредсказуеми и опустошителни последици.
„С внимателно и плодотворно пастирско творчество, днес, повече от всякога, трябва да покажем, че мирът не е утопия“, пише папата. Вместо да продължаваме да следваме пътя на постоянно нарастващите разходи за въоръжаване, достигнали 2,5% от световния БВП, вместо да инвестираме хиляди милиарди в оръжия за смърт и разрушение, предназначени – както виждаме – да сриват със земята училища и болници, вместо да караме хората да вярват, че нашата сигурност се основава на превъоръжаването и възпирането, ние се нуждаем от смелостта на мира. Необходимо е да възобновим пътя на дипломацията, на преговорите, на посредничеството, на международното право, включително чрез укрепване на международните институции.
Нека не позволим гласът на папа Лъв да бъде глас в пустинята, нека не оставяме сам Епископът на Рим, нека се доверим на думите му и да се обърнем към историята, за да разберем здравословния реализъм на неговите слова, каквито бяха и тези на неговите предшественици, твърде често останали нечути. Призовани сме да „мотивираме и подкрепяме всяка духовна, културна и политическа инициатива, която поддържа надеждата жива, като се противопоставяме на разпространението на фаталистични нагласи, сякаш настоящите динамики са дело на анонимни, безлични сили и на структури, независими от човешката воля“. Мирът е възможен и безумната надпревара във въоръжаването не е начинът да го защитаваме. За християните мирът има беззащитното лице на Богомладенеца, крехко като всяко дете: нека Неговото лице и посланието за мир, което прозвуча в нощта на първото Рождество, да пронижат сърцата ни.
Превод: Маня Кавалджиева
