Кардинал Реина: Юбилеят ни оставя тайнството на Божията близост

Изабела Пиро – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Днес, когато затваряме светата врата, ние благодарим на Отца за всичките знаци на Неговата любов към нас, като пазим в сърцата си съзнанието и надеждата, че Неговата прегръдка на милосърдието и мира остава отворена за всички народи“. Молитвата на кардиналът-архиерей Реина прозвуча в атриума на базилика „Свети Йоан Латерански“, по време на тържествената церемония по затварянето на светата врата на „Майката на всички църкви“.

Нека Господ стане досегаем там, където мнозина са загубили надежда

На 29 декември 2024 същата тази врата бе отворена, точно на празника на Светото семейство; докато днес е литургичната памет на Апостола-Евангелист, „ученикът, който стана най-скъпият приятел на Исус“, подчерта кардиналът по време на литургията. Йоан „вървеше с Исус, слушаше гласа на сърцето Му, дори когато не говореше, като слагаше ухо на гърдите Му“, каза кардиналът. Затова, следвайки Неговия пример, нека присъстващите тук, сред които и кметът на Рим Роберто Гуалтиери, и префектът Ламберто Джанини, да бъдат „служители на Божието милосърдие“, позволявайки на Господ „да стане досегаем в град, където мнозина са загубили надежда“.

Бремето на отсъствието

Кардинал Реина посочи още, че „човек не може да изповядва християнската вяра, без да се интересува от онези, които „поради бремето, което трябва да носят, поради болката и несправедливостите, които понасят“, не са способни да възприемат нищо друго, освен отсъствието. Отсъствието, което Реина описа във всичките му драматични аспекти, а именно липсата „на солидарност в огромната бездна между периферията и центъра; на внимание към икономическите и екзистенциални трудности; на братство, като се примиряваме с това да бъдем сами или да бъдем оставени сами, дори сред клира“. И още, „отсъствието, в което семействата се губят, връзките отслабват, поколенията се противопоставят едно на друго, зависимостите стават вериги“; липсата на „справедливост, която не отговаря на възвишеното призвание на политиката да премахне пречките, за да може всеки да намери равни възможности да се реализира, да придаде форма на мечтите си, да утвърди достойнството си, с работа и справедливо заплащане, да има дом, да бъде защитен и обгрижван в своята крехкост“.

Да се противопоставим на всяка инерция

Без да забравяме „липсата на мир в свят, в който преобладава логиката на по-силния“. Цялата тази липса на пророчество „прави Бог мълчалив“, подчерта архиерейът, като призова вярващите да се противопоставят на „всяка инерция, за да можем да срещнем Господ“ и да преобразим „нашия град“, във всичките му „социални и екзистенциални“ пространства.

Да разпознаваме всички като братя

Защото, дори и светата врата вече да е затворена, „Възкръсналият преминава през нея и никога не се уморява да чука, за да предложи и намери милосърдие“. Тъй като, напомни Реина, в края на времената „ще бъдем съдени по Любовта“, по това дали разпознаваме всички като братя, включително „онези, които смятаме за врагове“.

Божията близост да ни сближава един с друг

Затова, в „новото време“, което сега започва за Римската епархия, поканата на кардинала-викарий е да обединим „молитвите и силите си, за да бъдем място, което разкрива присъствието на Господ, което свидетелства за Неговата близост, като се сближаваме един с друг, без да забравяме никого“.

Пламъкът на надеждата нека продължава да гори

Молбата за „все по-свята и плодоносна“ Църква бе отправена и по време на вселенската молитва. През Юбилейната година много молитви насърчаваха „пламъка на надеждата“, разпален отново в сърцата на верните, „да продължава да гори в общностите, да подкрепя несигурните и неуверените стъпки, да утешава хората в изпитаните и да прави всеки един радостен свидетел на Евангелието“. Накрая специална молитва бе отправена към Господ, за да разсее „тъмнината на злото, която все още обгръща света и да насочи стъпките на народите по пътя на мира“. Преди да произнесе тържествената заключителна благословия, кардинал Реина благодари на всички, работили през Юбилейната година. Той припомни близостта на папата и поздрави архиепископ Рино Физикела, префект на Дикастерията за евангелизация и отговорен за организирането на Юбилея.

Светата врата

В историята на Юбилеите, светата врата на Латеранската базилика бе първата, отворена през Светата 1423 година. Папа Мартин V, погребан пред главния олтар, в преминаването на тази врата установи онова, което оттогава се превърна в абсолютен знак на юбилейното поклонничество: тоест да се премине през истинския праг, който е Христос, за да се приеме дара на неговата благодат. Сегашната света врата е направена от скулптора Флориано Бодини за Юбилея през 2000 година. На нея е изобразена Богородица с Младенеца, Разпнатия Христос и герба на свети Йоан Павел II. Майката закриля Младенеца, който протяга ръце към Кръста, утвърждавайки със саможертвата си своята вечна Божественост.