Папата на срещата в Римини: „със злото не трябва да се борим чрeз зло"
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Обръщайки се към участниците в срещата, Светият Отец отбеляза, че самото име на тази инициатива звучи особено актуално днес. В свят, раздиран от войни и кризи, мирът се пази и разпространява от хора, които не се страхуват да се срещат, да се изслушват и да водят искрен диалог. Именно затова този митинг се е превърнал в кръстопът за Църквата и обществото – място, където една среща дава начало на други.
Размишлявайки върху християнския отговор на предизвикателствата на съвремието, Епископът на Рем подчерта:
Да се следва Исус Христос след трагедиите и „преломните моменти“ на XX век означава по същество ясно да се осъзнае следното: със злото не можем да се борим чрез зло.
Вместо „реализма на силата“, който въоръжава умовете, думите и цели народи, християнската култура е призвана да предложи „реализъм на милосърдието“. В неговата основа лежи убеждението, че дори противникът си остава брат или сестра, с когото трябва да се срещнем лице в лице, за да потърсим път към истината и помирението.
Именно оттук започва дълбока промяна на начина ни на живот: освобождаване на човешките отношения – от подозрителност, на културата – от високомерие, на образованието – от идеология, на труда – от култа към печалбата, а на технологиите и финансите – от участие в разрушителни и смъртоносни проекти. Папата призова да се разпознаят несправедливите властови структури, които стоят в основата на бедността, неравенството, войните и екологичните катастрофи; смело да се промени курсът, като се започне от самите нас; както и да се „обезвреди технологичният прогрес, когато той стане всеобхватен и разрушителен“.
На фалшивия реализъм, който въоръжава умовете, думите и народите, католическата култура днес трябва да противопостави реализма на милосърдието, в който не могат да съществуват врагове и в който всички, дори противниците, са братя и сестри, с които да се гледаме в очите и да се срещаме в истината. Грехът несъмнено съществува, но още по-силна е изкупителната любов на Христос, която ни призовава да пречистим мисли, интереси, навици, общуване, планове и инвестиции – всеки един аспект от живота – от всичко, което културата на властта е омърсила.
Обръщайки се към младите участници в срещата, Лъв XIV изтъкна присъствието на множество млади доброволци – знак, че „бъдещето е обещание, а не заплаха“. Новите поколения не бива да се изолират в рамките на собствените си групи и познати социални кръгове, а да разширяват контактите си и да се свързват с хора от други култури, особено с онези, които живеят в бедност и в периферията на обществото.
Светият Отец отбеляза, че вярата се разпространява именно чрез привлекателността на самия християнски живот: църковната общност е призована да свидетелства, чрез начина си на живот, че е наистина възможно да се живее според Евангелието. Лъв ХIV се обърна пряко към движението „Общение и освобождение“, като ги призова да обичат Църквата и да пазят единството, да се вслушват един в друг, да черпят вдъхновение от вярата на другите и заедно да търсят нови пътища под ръководството на своите пастири и с отвореност към Светия Дух
„Синодалността не е название на някакъв процес, а самата същност на народ, който в приятелството и срещата чувства, че принадлежи единствено на Бога“, подчерта Папата. Именно този начин на живот може да се превърне в „знак на времето“, показващ, че всеки дар е предназначен за общото благо, че всяко богатство се умножава, когато се споделя и че страхът може да бъде преодолян.
Нека Любовта, която „движи слънцето и другите звезди“, да продължава да ни води, скъпи братя и сестри.
