Папата към Симони: никакъв затвор не може да отлъчи човека от Божията любов
Фабрицио Пелони – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Няма верига, достатъчно здрава, за да окове съвест, просветлена от Евангелието; няма нощ, достатъчно дълга, за да попречи на зората, която Господ подготвя за Своите чеда; и няма тъмница, достатъчно дълбока, за да отлъчи човека от Божията любов.“ С тези думи – припомняйки словата на апостол Павел от Посланието до римляните (8, 35–39) – папа Франциск се обърна към албанския кардинал Ернест Симони и към участниците в евхаристийното богослужение, ръководено от кардинала вчера сутринта, петък, 31 юли, в бившия затворнически лагер „Спач“, в памет на онези, които са страдали или са загубили живота си там.
В „Спач“ мнозина носеха кръста на несправедливостта
„Това място, запечатано в паметта на народа“ на Албания, „остава една от най-болезнените страници от нейната история. „Спач“ беше място, където мнозина носеха тежкия кръст на несправедливостта“, написа Папата на кардинала в текста, прочетен в края на литургията. Светият Отец припомни още как „кръвта на онези, които са страдали и загинали сред тези планини“, е „напоила тази земя, превръщайки я в мълчаливо свидетелство за вярност, смелост и надежда“.
Лицето на преследването по време на комунистическия режим
Симони, който вече е на деветдесет и седем години, посети лагера, където бе прекарал по-голямата част от своите осемнайсет години затвор, „за да отслужи литургия в памет и чест на Христовата жертва – Този, Който превърна Кръста от знак на смъртта в обещание за живот“, написа Папата. Албанският кардинал бе преживял лично гоненията на комунистическия режим, който го бе осъдил на смърт като „враг на народа“ – присъда, впоследствие заменена с лишаване от свобода в различни концентрационни лагери и с принудителен труд.
Молитвата на папата за загиналите, погребани на безименни места
И кой знае, коментира папа Лъв XIV в посланието си, позовавайки се на събитията от онова време, „колко молитви са се възнасяли към небето от това място! Колко въздишки са се изричали тихо в сърцето! Колко лица, белязани от тежък труд и лишения, са поверявали последната си надежда на Господа!“ Именно заради всяко от тези лица – често погребани на безименни места, където никой не е могъл да ги оплаче или да положи цвете – Папата се присъедини към молитвата, за да може „споменът за тях да остане жив и да служи като постоянно напомняне на новите поколения за неприкосновеното достойнство на човешката личност, за ценността на свободата и за ангажимента към мира“.
