Ангел Господен: „вярата не е дадена веднъж завинаги“

Едоардо Джирибалди – Маня Кавалджиева – Ватикана

Предаването на вярата е необходимо и често се ръководи от добри намерения. И все пак, само „чутото от другите“ не е достатъчно. То ограничава личния отговор, който всеки е призован да даде на Исус – че вярата не е дадена  „веднъж завинаги“, а трябва непрестанно да се обновява и задълбочава, за да се преодолее „изкушението да мислим, че вече знаем всичко и да превърнем вярата в навик“. Това е същността на катехизисната беседа на папа Лъв XIV, направена преди неделната молитва Ангел Господен на площад „Свети Петър“.

Да обновяваме житейския избор

„Кой е Исус за мен?“ Това е въпросът, върху който днешния евангелски откъс обръща внимание. Въпрос, който е бил от ключово значение още при първите ученици и зададен от самия Христос на дванадесетте апостоли, без да се приема какъвто и да е отговор за даденост: „А вие за кого Ме мислите?“ (Мт. 16,15).

Братя и сестри, това е основен момент за учениците от всяко време, за всеки един от нас. Наистина, вярата не ни е дадена веднъж завинаги; напротив, ние постоянно трябва да преоткриваме лика на Христос и Неговото Евангелие, да задълбочаваме Неговото послание и да обновяваме житейските си избори така, че те да съответстват на онова, което изповядваме – като преодоляваме изкушението да мислим, че вече знаем всичко и да превърнем вярата в навик.

Исус, историческа личност или Христос Божий?

Въпросът „кой е Исус за мен и какво е Неговото присъствие в живота ми“ възниква най-вече в молитвата и при размисъла върху Евангелието; но и когато се сблъскваме с раните и нуждите на нашите братя и сестри, или при взаимоотношенията и ситуациите, които най-силно изпитват съвестта ни, посочи папата.

Въобще, в хода на живота си можем да проверим дали за нас Господ Исус е само велика личност от историята, която е казала и извършила важни неща, или е Христос Божий – Онзи, Който бе изпратен, за да ни въведе в любовта на Отца и да преобрази живота ни и света, в който живеем.

Да не се задоволяваме „с чутото от другите“

Затова Лъв XIV призова да не се затваряме в „нашите религиозни убеждения и сигурност, а да оставаме  отворени за истинската връзка с Христос“.

Понякога, за християнската вяра ние се задоволяваме „с чутото от другите“, с клишета или с това, което ни е било предадено – вероятно и с добри намерения; но Исус ни призовава към личен отговор, да Го познаваме отблизо и да позволим приятелството с Него да ни преобразява чрез една винаги нова среща – среща, която може дори да изисква от нас да поемем по непознати пътища и да правим избори, различни от онези, които сме си представяли.

Какъв избор да направим

„Това се отнася както за личния ни път, така и за пътя на Църквата и пастирските решения, когато понякога смятаме, че е достатъчно просто да продължим така, както винаги сме правили“, отбеляза Лъв ХIV, като подчерта, че е „важно често да си задаваме въпроса: Кой е Господ за мен? Познавам ли Го наистина? Какво днес иска от мен Неговото Евангелие? Какви стъпки трябва да предприема и какъв избор трябва да направя?“.