Ангел Господен: Христос утолява глада за истина, алчността забравя страдащите

Лорена Леонарди – Маня Кавалджиева – Ватикана

Докато Христос „наистина утолява“ глада на човечеството за истина и живот, като учи, че „нищо не се губи, когато се споделя с другите“, алчността „опиянява с богатства дотам, че кара човек да забравя онези, които плачат от глад и викат от жажда“. Тези думи са част от размишлението на папа Лъв ХIV по време на молитвата Ангел Господен през първата неделя след завръщането му във Ватикана от лятната почивка в Кастел Гандолфо; папата коментира днешното евангелско четиво (Мт. 14, 13–21), разказващо за чудото с умножаването на хлябовете и рибите, извършено от Исус.

Отвъд жестовете

От прозореца на своя кабинет в Апостолическия дворец, Папата се обърна към множеството вярващи, събрали се на площада, въпреки непосилната жега – както и към онези, които следят неделната молитва чрез медиите, като размишлява върху „знаменията, извършени от Исус“. Тези знамения, обясни Светият Отец, разкриват „Неговата особена грижа за нас – а именно спасението, което Той носи на света“. Папата добави, че „като връща зрението на слепите и слуха на глухите, Христос не само извършва чудеса, но и възвестява на всички, че Божието царство е наближило“.

Коментирайки евангелския откъс от Матей, Папата отбеляза, че Исус „не само възвръща сетивата на онези, които са ги загубили, а и изпълва сетивата ни със смисъл и пълнота“. Така, към глухия, който вече може да чува, Той отправя Благата вест, за да бъде тя чута, а на слепия, който проглежда, разкрива „великото дело на изкуплението“.

По същия начин Исус дава храна на гладните: епизодът с умножаването на хлябовете показва, че срещата с Господ е преживяване, което насища и подкрепя.

Глад за истина и живот

В пустинята, тоест мястото, където изпитваме нужда, „Христос е хлябът на живота“, способен да превърне необходимото в изобилие: „дарът на Господ е универсален“, а Неговото провидение „никога не престава“. Христос, подчерта Епископът на Рим, „наистина утолява глада на човечеството – нашия глад за истина и живот“, като същевременно с това действията Му ни учат, че „нищо не се губи, когато се споделя“. От друга страна, „Той предупреждава, че трупането и разхищението са две страни на едно и също зло: алчността“.

Тази болест на душата притъпява сетивата, защото опиянява човека с богатства дотам, че той забравя онези, които плачат от глад и викат от жажда. И така, наред с изобилието от неща, които се развалят, виждаме протегнатите ръце на хората, които нямат трапеза и изгорелите домове на онези, които нямат мир.

Чудото на милосърдието

Лъв XIV насърчи,  „сред пустинята на войната и високомерието“, да видим добронамереността, с която Господ „погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на народа“ (ст. 19). Това е „чудото на милосърдието“, в което разпознаваме характерните действия на Исус, достигнали своята кулминация на Тайната вечеря, когато Той ни поверява самия Си живот „като наш брат по човечество“.

Затова Папата призова да свидетелстваме за красотата на Евхаристията чрез ежедневните си действия, „като започнем с молитвата преди хранене, когато споделяме хляба със семейството и приятелите“. Светият Отец отбеляза, че „в компанията на Исус дори и ваканциите  могат да се превърнат във време на братски мир и спокойствие, в което протягаме ръка към нуждаещите се около нас“.

Накрая папата насърчи да се помолим на Дева Мария, „грижовна майка, тя да ни помогне да растем в милосърдието, за да не липсва никому насъщният хляб“.