Папата призова Европа да реагира солидарно на миграционната криза
Маня Кавалджиева – Ватикана
Главният момент на пастирското посещение на Лъв XIV бе Светата литургия. Папата я отслужи на спортното игрище „Арена“ в район Салина. „Бог винаги ни обича първи“, с тези думи папата започна своята проповед, съзерцавайки красотата на морето и острова, в които се отразява безкористния Божи дар.
Лъв XIV благодари на Бог за възможността да посети Лампедуза, по стъпките на папа Франциск, който на 8 юли 2013 г. избра острова за дестинация на първото си посещение като наследник на свети Петър.
Папа Лъв напомни, че апостолите, плавайки по Средиземно море, са намерили гостоприемството на жителите на неговите острови и брегове, кръстопът на цивилизации в продължение на хилядолетия.
Евангелието отеква там, където народите се срещат, където хората се приемат взаимно, където историите им се преплитат и където различните култури влизат в диалог. Но то става безмълвно, когато всеки човек се превърне в остров, когато контактът се избягва и обменът спира. В този смисъл притчата за добрия самарянин, току-що провъзгласена, описва история, която продължава.
Днес Лампедуза и Линоза се намират на онзи опасен път от Евангелието на Лука (10, 25-37), който е водил от Йерусалим до Йерихон. Преди всякакви интелектуални разсъждения и идеологически убеждения, отбеляза папата, срещата с човек, който лежи пред нас полумъртъв, на когото е било отнето всичко, зове към близост.
Аз дойдох, братя и сестри от Лампедуза, за да ви благодаря за близостта, която мнозина от вас избраха да проявят. Чудото на състраданието се случи отново – „и като го видя, смили се“ (ст. 33): стана вътрешна революция, която у нас изважда на повърхността „чувството“ за Бог и разширява мислите, сърцата и живота ни.
Притчата за добрия самарянин разказва за любовта в свободата и за свободата в решенията. Папата отбеляза:
Има и такива, които избират да не бъдат близо до другите, и такива, които решават да не правят избор. Мъртвите в това море са жертви както на взетите, така и на невзетите решения. Безразличието към общото благо, корупцията в местата, от които идват, глобалната икономическа система, която поражда бедност и изключване, страхът, който изостря стереотипите и презрението, идеята, че тези проблеми не ни засягат, престъпните сметки на онези, които печелят от трагедиите на другите, бавният и труден преход от едно просто управление на извънредните ситуации към разработването на органични, общи политики: всичко това днес отразява бързината в евангелския разказ, с която хората „подминават“, „да се мине на отсрещната страна“ (ст.ст. 31, 32)
„В притчата един свещеник се оказва там „случайно“ (ст. 31), а след него един левит. И двамата виждат, но отминават. За съжаление, във всяко време има хора, които се страхуват от замърсяване чрез контакт с другите, като по този начин отричат – дори пред страданието и смъртта – общия си произход в Бога, безкрайното достойнство на всяко човешко същество и призива за безгранична любов“, отбеляза папа Лъв.
Време е да признаем и потвърдим, че религиозната принадлежност никога не трябва да се превръща в причина за дискриминация, сякаш вярата има граници и не е универсален призив за спасение. Където имаше стени на разделение, Христос ги събори (вж. Еф. 2, 14).
Живеем в епоха, в която е необходимо да „придадем духовна, културна, правна, политическа и икономическа форма на цивилизацията на любовта“. Тук, на средиземноморския бряг, предизвикателството, което явлението миграция отправя към цяла Европа, е особено ясно и отговор трябва да бъде даден от публичните институции, гражданското общество като цяло и Църквата, подчерта папа Лъв XIV в своята проповед.
Благодарение на географското си положение и институционална структура, Европа е способна – в тази зона – да се справи с кризата органично, включвайки първата помощ в дългосрочен стратегически план, който да може да приема, защитава, насърчава и интегрира мигрантите, като същевременно работи за развитието, така че никой да не е принуден да емигрира. Всичко това, като същевременно се гарантира зачитането на достойнството на всеки човек. Това е задача както на публичните институции, така и на гражданското общество като цяло и на Църквата.
Накрая, Светият Отец каза, че „тук, до олтара, имаме образа на Дева Мария от Порто Салво, покровителка на Лампедуза. Може би знаете, че свети Августин е обичал да описва човешкия живот като плаване в бурно море, а неговата съдба като безопасно и сигурно пристанище. Нека не се поддаваме на страха, а по-скоро да гледаме на ежедневните трудности като на време за възможности и свидетелство. Нека вашата вяра да бъде засилена от тези години на изпитания и щедра отдаденост“.
Папата добави, че „всички ние имаме безопасно пристанище у Бог и всяка християнска общност е призвана да бъде негово отражение на земята. И нека на вас, общностите на Лампедуза и Линоза, никога да не липсва диханието на вярата, надеждата и милосърдието: „O'scia!“. С този типичен поздрав на жителите на Лампедуза, Лъв ХIV завърши литургията си.
