Търси

Лъв ХIV в Лампедуза, безмълвен вик от сърцето на Средиземноморието

Папата пристигна на Пелагските острови и веднага се отправи към местното гробище, за да отдаде почит на гробовете на безликите и безименните мигранти, пред които застана в мълчалива молитва и положи венец от цветя. След това се спря пред Вратата на Европа, където се срещна със семейство мигранти, там, където морето става едновременно граница и хоризонт. Накрая благослови плочата, с която от днес кеят „Фавароло“ се преименува на „Кей на папа Франциск“.

Салваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

Тук, на малко парче земя, по-близо до Тунис, отколкото до Италия, пристигна Лъв XIV, избирайки мълчанието, за да остави място за тежестта на спомена и болката. Папата остана безмълвен през целия първи, кратък етап от пътуването си, което го отведе до гробището Кала Пизана, след това до Вратата на Европа и накрая до кея „Фавароло“, от днес наречен на името на Папа Франциск. Нито думи, нито слова, а само празнота, надвиснала над суровата реалност на мигрантските маршрути. Тази, за която разказват кръстовете, направени от дървото на лодките, намерени след средиземноморските преходи, без имена, без дати и без лица.

През Вратата на Европа

В един миг, с шествието от автомобили, които преминаваха по алеите и уличките на острова, оградени и изпълнени с жители и туристи, излезли по улиците, всички пристигнаха в най-южната точка на острова „Пунта дел Кавало Бианко“, където се намира Вратата на Европа – паметникът, символ на пристигане и граница, на смърт и живот, на мираж и спасение. На няколко метра от тази Врата, семейство мигранти очакваше Папата; наблизо стоеше Леонардо, 11-годишен, с кожа като абанос, с пронизителни очи, които се движеха нагоре и надолу, за да уловят всеки момент. В едната си ръка той държеше лист хартия, на която бе написана неговата история, а в другата – топка, която подаде на Папата, за да може той от своя страна да я даде на друго дете, което като него да намери в спорта начин да възстанови иначе разбития си живот. Папа Лъв го прегърна и хвана за ръка, заедно с друго малко момиченце. Заедно те се отправиха към Вратата, създадена от твореца Мимо Паладино и открита през 2008 г.

Сам, Папата премина през този монумент на южната точка на острова, неразделна част от идентичността на Лампедуза. Спря се по средата, погледът му се насочи към морето, бурно и енергично, към онези вълни, гробница и граница, където плават корабите на Военноморските сили.

папата пред гробовете на мигрантите в Лампедуза
папата пред гробовете на мигрантите в Лампедуза   (ANSA)

Кеят на името на Папа Франциск

Накрая бе кеят „Фавароло“, мястото, на което слизат мигрантите. Последните пристигнаха вчера вечерта около 22:00 часа, 17 души от Северна Африка.

Двадесет мигранти, от които една жена с дете, придружени от Червения кръст, чакаха пред Вратата. От лодките, от кафенетата и от околни балкони се показваха хора със знамена и мобилни телефони.

папата пред Вратата на Европа в Лампедуза
папата пред Вратата на Европа в Лампедуза   (Afp or licensors)

Паметната каменна плоча, изработена от майстори от град Трапани, в топли цветове, напомнящи за близкия плаж в Лампедуза, бе открита. Папата я благослави, като по този начин отбеляза повратна точка за острова, с кей, носещ името на аржентинския папа Хорхе Марио Бергольо, който през 2013 г. привлече международното внимание към тази ивица земя. И днес, дори и след смъртта си, той продължава да присъства тук: в сърцата, в стенописите, в мраморните скулптури и в думите на своя наследник, който се провъзгласява за поклонник на Лампедуза, „по стъпките на папа Франциск“.

Лъв ХIV пред паметната плоча на папа Франциск в Лампедуза
Лъв ХIV пред паметната плоча на папа Франциск в Лампедуза

 

 

04 юли 2026, 15:36