Папата от Барселона: християните, градители на единство в един разделен свят
Маня Кавалджиева – Ватикана
Вторият етап от посещението на папа Лъв XIV в Испания започна с обедна молитва в катедралата в Барселона „Свети кръст и Света Еулалия“. На летището в каталунската столица Светият Отец бе посрещнат от ликуваща тълпа, включително епископи, каноници, епархийски служители, монаси, семинаристи, персонал на катедралата, доброволци и голям брой млади хора.
Папа Лъв първо влезе в страничен параклис, за момент на мълчалива молитва пред Пресветото Тайнство, преди да се отправи към централния неф, докато хорът пееше началния химн.
В проповедта си, произнесена на смесица от испански и каталунски език, папата покани вярващите да размишляват върху два образа: Невестата и Тялото, защото Вторият ватикански събор определя Божествената служба като „глас на невестата, говореща на младоженеца“ и „молитва, която Христос, съединен с тялото си, възнася към Отца“ (Втори Икум. събор, Конституция Sacrosanctum Concilium, 84). Папата подчерта, че „ние всички се кръстихме в един Дух, да съставляваме едно тяло“ (1 Кор. 12,13). Следователно можем да почерпим помощ в размишленията си от тези два символа: Невестата и Тялото, чрез които се описва взаимоотношението между Христос и Църквата.
Църквата, възлюбена Невеста
Църквата, обясни папа Лъв XIV, е преди всичко „възлюбена невеста“, а католическата общност на Барселона – с богатото си разнообразие от дарове, харизми и лични истории – е доказателство за това.
„Бог е пожелал да бъдете тук“, каза папата, „защото във вас и във вашето съвместно съществуване Той обича една уникална и свещена красота и доброта. Той вас избра, не други, да представлявате днес „Общението на светците“, което е в Барселона.
Папата подчерта, че Църквата е „плод на акт на любов, който предшества и идва от Бога“. Той добави, че това означава, че Църквата расте преди всичко, като позволява да бъде обичана от Него, със смирено и благодарно сърце, „защото само тези, които позволяват да бъдат обичани от Бог, могат да градят, заедно с другите, делата на любовта“.
„Скъпи приятели, Барселона има голяма църковна традиция в това отношение“, каза папа Лъв. Свети Йоан Павел II припомни това, когато по време на посещението си тук похвали „гостоприемния дух, който през цялата история е водил вас, жителите на Барселона и Каталуния, да споделяте човешкото и християнско гражданство с безброй народи“ (Ангел Господен, Барселона, 7 ноември 1982 г.) и ви насърчи да „провъзгласите пред Църквата, че този град и този регион са велик дом, отворен за християнското братство“ (пак там).
Тяло Христово
Това ни води до втория образ, върху който искаме да размишляваме: този на Тялото, главната тема на четивото, което чухме (1 Кор. 12, 12-13). Ако Христос е Младоженецът, Който пръв ни възлюби, Той е и Главата на църквата, с която сме свързани като части на един организъм, в служба едни на други, „от всеки род и език, народ и племе“ (Откр. 5,9), всички оживени от действието на един и същ Дух, всички призовани към една и съща святост. Това също е важно, защото ни напомня, че за нас съвместната работа не е избор на „стил“, а физиологична необходимост, основана на благодатта, дадена на всеки „според мярката на Христовия дар“ (Еф. 4,7) и на което ние отговаряме, като използваме харизмите, които сме получили, в съответствие с поверените ни служения. Духът е, Който, като части от едно живо същество, ни подтиква не само да се отдаваме безрезервно, където и да ни призовава Провидението, но и да го правим според Божиите планове, в послушание и доверие.
Скъпи братя и сестри, с този дух и ние, в свят, разкъсван от войни и разделения, в общество, все по-фрагментирано и индивидуалистично, желаем да бъдем „мъченици“ – тоест, свидетели и пророци, градители на единство, на приемане, на хармония и на мир, дори с цената на жертви и лишения. Като света Дева Евлалия и толкова много други мъченици, ние желаем да кажем своето „да“, готови, където е необходимо, да се отречем от себе си, да се изгубим, за да се намерим отново, да се отречем от излишното, за да градим върху това, което е съществено и трае вечно (Мат. 16, 24-26).
Накрая папата се помоли: Нека Мария, Майката на Църквата и Майката на единството, ни помогне да бъдем верни на този ангажимент и на тази мисия: Дева Мария на милосърдието, pregueu per nosaltres, моли се за нас.
