Папата към младежите: не трябва да се отказваме от прошката

Александър Панчанка – Маня Кавалджиева – Ватикана

Млад мъж, който наскоро беше кръстен, попита Папата как да останем фокусирани върху това, което е наистина важно в днешния свят, когато обществото често ни принуждава да се фокусираме само върху себе си и повърхностните неща. В отговор,  Папата подчерта, че желанието за истина и щастие е естествено за човека, който е създаден за по-дълбока гледна точка и е призван към вътрешен растеж, така че е важно да не заглушаваме „здравословната тревожност“ с комфорт и удобство, а да продължим да търсим смисъла на живота.

Лъв XIV също така подчерта необходимостта да се намери време за тишина, четене на Евангелието, молитва и духовно съпровождане, за да се види по-добре Бог в реалността и да се развие критично мислене по повод на несправедливите социални структури. Вторият въпрос беше зададен от момиче, опитало да се самоубие по време на период на депресия. Тя попита папата как хората могат да намерят надежда, когато животът изглежда като непроницаем мрак.

Папата отбеляза, че депресията е често срещана в развитите общества, включително сред младите хора и че тя е един от признаците за погрешността на настоящия модел на развитие, който принуждава хората да живеят в постоянно състояние на напрежение. Той призова здравните системи да обърнат внимание на този проблем.

Папата посъветва да не губим доверие в Бог в такива моменти и да се обръщаме към Него в молитвата. „Пред най-трудните и болезнени ситуации, когато изглежда, че Бог отсъства, трябва отново да Му поверим бремето, което носим в сърцата си, като викаме и дори протестираме, като Йов, с увереността, че Той някак си присъства и е близо, дори когато изглежда мълчалив“, каза Светият Отец.

Папата отбеляза и важността на подкрепата на други хора. „В часове на болка, поне доколкото е възможно, трябва да се отворим към някого,  който ще ни помогне да кажем една обикновена молитва, който ще ни придружи нежно, без да бърза да ни обяснява тази болка, който ще ни хване за ръка и ще ни помогне да се измъкнем от това страдание“.

Подобни преживявания носят послание за нас, верните и за цялата Църква: не трябва да одухотворяваме страданието, повърхностно свеждайки го до „Божията воля“ или до някакъв тайнствен замисъл, защото това може да доведе до омаловажаване на смисъла на страданието, до заглушаването му, до нараняване на хората. Бог не иска страдание, Той го  понася с нас и ни призовава постоянно да Му се доверяваме. Нека си спомним какво бе казал папа Франциск: с Бог животът винаги се възражда“, добави Лъв XIV.

Третият въпрос беше зададен от момиче, преживяло тежка семейна трагедия: баща ѝ се озовал в затвора, след като, опитвайки се да убие майка ѝ, убил млад мъж, който ѝ се притекъл на помощ. Момичето призна, че това трагично преживяване е повлияло на връзката ѝ с Бог, към когото постоянно се обръща с въпроса: „Къде беше, когато бях малка?“ Момичето попита Светия Отец как може да прости на баща си и да се помири с Господ.

Папата първо отбеляза важността да се обърне внимание на случаите на домашно насилие. Той подчерта, че проблемът изисква отговорността на всеки човек и на цялото общество, а не да се прехвърля върху Бог. Бог е дал на човека разум, свобода и съвест, а също така е показал пътя чрез Исус Христос за изграждане на живот, основан на справедливост, мир и братство. Затова, когато насилието и егоизмът царуват в света, е необходимо да се анализира собственото поведение и социалните структури, а не да се обвинява Бог за човешките действия, отбеляза той.

Лъв XIV отбеляза, че помирението е дълъг процес и път на вътрешно изцеление. То не е мигновена способност, а изисква време, търпение и постоянна отвореност към Божията помощ, за да се превърне постепенно негодуванието в милост и състрадание. „Не трябва да се отказваме: прошката идва с малки стъпки“, добави папата.

„Помиряването с историята е постепенен процес и най-вече не бива да мислим, че прошката винаги и във всеки случай означава връщане към предишната ситуация или пълноценен живот с човека, който ни е обидил, особено ако инцидентът е бил характеризиран с насилие“.

Можем да запазим добро сърце към човека, да отхвърлим всяка форма на омраза или отмъщение, да се опитаме да поправим връзката, доколкото можем и може би дори да се молим за него или нея: това ни помага да навлезем още по-дълбоко в динамиката на прошката и помирението с Бога и с другите“, подчерта Светият Отец.