Лъв XIV от Мадрид: Културата и вярата служат на човека
Светла Чалъкова - Ватикана
Обръщайки се към участниците в срещата, папата отбеляза, че Испания носи дълбок отпечатък от творческата сила на своите поколения – в градовете, университетите, църквите, музиката, живописта и културните традиции. Съзерцавайки това богатство, неизбежно възниква въпросът: „Какво наследство оставяме на бъдещето и каква общност изграждаме?“
Лъв XIV посочи, че съвременното общество притежава огромна способност да произвежда, да създава нововъведения и да комуникира, но често губи от поглед смисъла на своите действия. Според него съществува риск хората да станат „експерти в средствата“, но да останат несигурни относно целта и предназначението на това, което създават.
Църквата като „експерт по човечност“
Припомняйки думите на свети Павел VI, папата подчерта, че Църквата е „експерт по човечност“ и не може да остане безразлична към нищо истински човешко. В центъра на нейното внимание винаги стои личността.
„Какво означава да бъдеш истински човек?“ – това според Светия отец остава решаващият въпрос и днес.
Лъв XIV припомни, че християнската вяра вижда в Исус Христос отговора на най-дълбоките човешки въпроси и затова Църквата не може да се отдалечи от културата, защото чрез нея човекът се развива и израства.
Да тъчем мрежи на диалог
Централният образ в словото беше този на тъкането на мрежи. Папата сравни социалния диалог с изкуството да се преплитат нишки чрез среща, слушане, уважение и сътрудничество.
Той подчерта особено значението на езика – писмен, устен и дигитален. „Комуникацията никога не е неутрална“, отбеляза той. Думите и образите могат да нараняват или да лекуват, да разделят или да събуждат надежда.
Според Светия отец истинският диалог предполага университетът да не се затваря за света на труда, бизнесът да не гледа на служителя само като на производствен фактор, изкуството да не бъде достъпно единствено за елитите, а технологичният напредък да не забравя възрастните, бедните и онези, които нямат глас.
Красотата като плод на вярата
Втората стъпка в „тъкането на мрежи“ е съвместното творчество. Цитирайки папа Бенедикт XVI, Лъв XIV припомни: „Вярата е любов и затова създава поезия и създава музика. Вярата е радост и затова създава красота“.
Той посочи, че благовестието през вековете е вдъхновило безброй художествени и литературни шедьоври – от мистичната поезия на света Тереза Авилска и свети Йоан Кръстни до творчеството на Лопе де Вега и Калдерон де ла Барка. Всичко това свидетелства за дълбоката връзка между материалното и духовното измерение на човешкия живот.
Вярата и европейската идентичност
Третото измерение на тази мрежа е безкористното служение. Папата припомни, че вдъхновени от вярата мъже и жени са създавали болници, училища и многобройни благотворителни инициативи.
В този контекст той постави въпрос за европейската идентичност: „Наистина ли е възможно да вярваме, че Европа, която толкова обичаме, би била същата без следата на вярата?“.
Светият отец повтори прочутия призив на своите предшественици: „Не бойте се! Отворете широко вратите за Христос!“ и добави думите на свети Йоан Павел II: „Исус Христос не ни отнема нищо и ни дава всичко“.
Спортът като школа за мир
В заключителната част на словото папата се спря върху спорта – област, която, както сам отбеляза, му е особено близка. Той подчерта, че много хора са научили уважението към противника именно на спортното игрище.
Спортът учи да губим без омраза, да побеждаваме без унижение и да се изправяме след падение. Припомняйки думи на свети Йоан Павел II, Лъв XIV отбеляза, че спортистите дават „светло свидетелство за сплотеност, мир и единство“ в общество, често белязано от разделения и насилие.
„Бъдете нови нишки“
В края на срещата Светият отец отправи призив към всички присъстващи да станат „нови нишки за тъкането на нови мрежи“, които да свързват различните сфери на обществения живот. Той насърчи културата да пази паметта, образованието да търси истината, изкуството да пробужда благородни чувства, а икономиката и трудът да поставят човешкото достойнство в центъра.
Завършвайки с думите на свети апостол Павел от Посланието до римляните, папа Лъв XIV призова към взаимно уважение, солидарност и мир, за да може и занапред да сияе онова, което той нарече „нашата великолепна човечност“.
