Лъв XIV пред испанския парламент: Законът трябва да служи на човешкото достойнство
Светла Чалъкова - Ватикана
В рамките на своето апостолическо пътуване в Испания папа Лъв XIV посети Конгреса на депутатите в Мадрид, където се обърна към членовете на двете камари на испанския парламент, представители на съдебната власт и държавните институции. В слово, наситено с исторически препратки и размисъл върху мястото на човека в обществото, Светият отец предложи визия за политиката като служение на общото благо и на неприкосновеното достойнство на всяка личност.
Човекът в центъра на закона
Още в началото папата подчерта, че всяка законодателна дейност неизбежно се изправя пред един основен въпрос: „Каква представа за човешката личност вдъхновява законите и какъв тип общество изграждат тези закони?“
Според него голямото историческо наследство на Испания е способността да съчетава вяра и разум, право и морална отговорност. Той припомни приноса на Саламанската школа и особено на доминиканеца Франсиско де Витория, които преди пет века поставят в центъра на политическото и юридическото мислене въпроса за достойнството на всеки човек и за нравствените граници на властта.
„Всяко човешко същество трябва да бъде признато като носител на права и задължения“, подчерта папата, като отбеляза, че този стремеж към справедливост остава актуален и днес както на национално, така и на международно равнище.
Изкуственият интелект и новите предизвикателства
Поглеждайки към съвременния свят, папа Лъв XIV посочи, че „новите светове“, пред които е изправено човечеството, вече не се откриват на географските карти, а в сферата на технологиите, биомедицината и цифровата реалност.
Той предупреди, че технологиите не са морално неутрални, защото носят отпечатъка на онези, които ги създават, финансират и използват. Затова обществото трябва постоянно да се пита какво място заема човешката личност в решенията, свързани с изкуствения интелект, труда, социалната политика и общото благо.
Защита на живота и семейството
Една от най-силните части в словото бе посветена на защитата на човешкия живот. Светият отец предупреди за опасността от „културата на отхвърлянето“, за която често говореше папа Франциск.
„Целият човешки живот трябва да бъде признат и защитаван от зачатието до естествения му край“, заяви той. За папата това не е конфесионален въпрос, а „цел на цивилизацията“. Той подчерта, че моралното величие на една нация се измерва по начина, по който тя се грижи за най-уязвимите – неродените деца, възрастните хора, болните и зависимите от грижите на другите.
В същия контекст Лъв XIV говори за семейството като за „първата школа по човечност“, където човек се учи да приема живота, да прощава, да служи и да живее в общност. Той защити и правото на родителите да избират образованието на своите деца в съответствие със собствените си морални и религиозни убеждения.
Миграцията е преди всичко човешки въпрос
Папата отдели значително внимание на миграцията, която определи като морално и юридическо предизвикателство за международната общност.
Той припомни, че милиони хора са принудени да напуснат домовете си поради войни, бедност и липса на перспективи. Затова са необходими както безопасни и законни пътища за миграция и интеграция, така и усилия за премахване на причините, които принуждават хората да напускат родните си места.
„Никоя държава не може сама да се справи с предизвикателство от такъв мащаб“, подчерта Светият отец и призова за координиран международен отговор, основан на солидарност и уважение към човешкото достойнство.
Мирът не се изгражда с оръжия
Особено силен акцент в обръщанието бе поставен върху мира. Папа Лъв XIV изрази тревога от тенденцията в различни части на света и в Европа превъоръжаването да бъде представяно като неизбежен отговор на международната нестабилност.
„Оръжията могат да наложат временно мълчание, но никога не могат да изградят истински и траен мир“, заяви той.
Според него сигурността се ражда от справедливостта, търпеливия диалог и уважението към международното право. Светият отец предупреди също за рисковете от използването на изкуствен интелект във военната сфера и настоя решенията за живота и смъртта никога да не бъдат оставяни на автоматизирани системи.
Да „разоръжим езика“
В заключителната част на своето обръщение папата насочи вниманието към нарастващата поляризация в обществата. Той призова политиците да пазят силата на словото и да избягват езика на омразата и унижението.
„Твърдостта не изисква презрение; несъгласието не предполага унижение“, каза той.
Лъв XIV защити също свободата на мисълта, съвестта и религията като основни права на демократичното общество и подчерта значението на религиозната свобода за живота на съвременните държави.
В края на речта си Светият отец отправи поглед към бъдещето на Испания, призовавайки страната да остане земя на срещата, културата, солидарността и надеждата. Той пожела на испанския народ да съчетава „твърдостта на убежденията с благородството на диалога и величието на служението“, а на всички народи по света – мир, справедливост и трайно помирение.
