Папата от Мадрид: Любовта не търпи отлагане
Светла Чалъкова - Ватикана
„И аз съм един мадридчанин“
Още в началото на словото си папата остави настрана подготвения текст и заговори спонтанно, в семейна атмосфера.
„Както виждате, и аз не съм научил словото си наизуст“, каза той с усмивка, предизвиквайки аплодисменти сред присъстващите.
След това добави думите, които се превърнаха в своеобразен поздрав към града:
„Който е в Мадрид, е от Мадрид. Следователно и аз съм сред вас като още един мадридчанин“.
Светият отец благодари за топлото посрещане и определи центъра като истинско семейство, „в което никой не остава сам“.
Чудесата на любовта
Папа Лъв XIV посочи, че в тази къща радостта и болката на всеки се споделят от всички. Той описа дейността на центъра като конкретно следване на Христос, Който не само лекува човешките рани, но ги прави Свои.
Припомняйки думите на Исус от Евангелието според Матей, той каза:
„Всеки път, когато направихте това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене го направихте“ (Мат. 25, 40).
Според папата именно в историите на хората, получили помощ в центъра, може да се види действащото Божие милосърдие.
Истории на надежда
В словото си Светият отец се спря на свидетелствата, чути по време на посещението.
Той разказа за Ниурка, която чрез подкрепата на центъра е успяла да даде на децата си Арес и Атенея не само живот и майчина любов, но и бъдеще, изпълнено с надежда.
Спомена и Хадри, който е преминал през трудностите на пандемията и несигурността на миграцията, за да намери работа и нов смисъл в живота си.
Особено внимание папата отдели и на доброволците от проекта „Надежда“, които ежедневно помагат на жени да възстановят своето достойнство и самостоятелност.
„Благодаря ви от сърце, че споделихте болезнени, но преди всичко изпълнени със светлина истории“, каза той.
„Любовта не търпи отлагане“
Размишлявайки върху мотото на посещението си – думите на Исус „Вдигнете очи“ (Йоан 4, 35) – папа Лъв XIV подчерта, че милосърдието изисква незабавен отговор.
„Любовта не търпи отлагане“, заяви той.
Светият отец сравни човешката нужда с узряло жито, което чака да бъде ожънато. Ако това не стане навреме, реколтата се губи.
Затова всяка среща с човек в нужда е „кайрос“ – особен момент на благодат, който не бива да бъде пропуснат.
Сърце, което остава живо
Папата предупреди и за опасността от безразличието и светския начин на мислене, които могат да отслабят чувствителността към бедните.
Цитирайки папа Франциск, той припомни, че християнинът е призван да пази в себе си живо сърце, способно да се вълнува от страданието на другите.
„Живото сърце е топло и туптящо, и дава живот. Студеното сърце е неподвижно, вече не изпомпва кръв и причинява смърт на човека.“
По думите му помощта към нуждаещите се не може да бъде сведена до социална дейност или благотворителност, а трябва да бъде истинска среща между братя и сестри.
Да погледнем страдащия в очите
В последната част на словото си папа Лъв XIV припомни един от най-честите призиви на папа Франциск – човек да не подминава бедния, без да го погледне в очите.
„Когато даваш милостиня, гледаш ли в очите просяка?“, попита той, цитирайки своя предшественик.
Истинската любов, подчерта папата, не се ограничава до материална помощ. Тя слуша, разговаря, разбира причините за страданието и насърчава цялостното развитие на човешката личност.
Под закрилата на Мария
В края на срещата Светият отец повери всички присъстващи и тяхното служение на застъпничеството на Дева Мария Алмудена – покровителката на Мадрид.
Той се помоли нейното майчинско сърце да вдъхновява все повече дела на милосърдие и надежда.
След общата молитва на „Отче наш“ папа Лъв XIV даде своята апостолическа благословия и благодари на всички с думите:
„Поздравления на всички, благодаря ви за това свидетелство на любов“.
