Папата на Канарските острови: „Човешкото достойнство няма паспорт“
Светла Чалъкова – Ватикана
Веднага след пристигането си на Канарските острови, в рамките на апостолическото си пътуване в Испания, папа Лъв XIV се срещна с представители на организации, ангажирани с приемането и съпровождането на мигранти, в пристанището Аргинегин на остров Гран Канария. Именно тук, на един от основните входни пунктове за мигрантите, пристигащи по Атлантическия маршрут към Европа, Светият отец отправи силен призив за защита на човешкото достойнство и за преодоляване на безразличието към страданието на хората, принудени да напуснат родните си места.
В началото на словото си папата размишлява върху 25-та глава от Евангелието според Матей и подчертава, че именно на места като Аргинегин Христовите думи придобиват конкретен смисъл.
„Тук пристигат толкова много ранени животи, лишени от почти всичко, но никога от своето достойнство“, отбеляза той.
Светият отец подчерта, че християните не могат да останат безучастни пред страха, глада и насилието, белязали пътя на мигрантите.
„Църквата не може да пренебрегва тези води, нито което и да е място, където гладът, жаждата, насилието, страхът или изгнанието продължават да нараняват човешкото достойнство.“
Срещу „чудовищата“ на нашето време
Използвайки библейския образ на морето като символ на хаоса и заплахата, папа Лъв XIV посочи съвременните форми на зло, които превръщат човешкото страдание в средство за печалба.
Той говори за мрежите за трафик на хора, за експлоатацията на жени и деца и за опасността от общественото безразличие.
„И днес съществуват чудовища, които се движат в тези морета: мафии, които търгуват с отчаянието, трафиканти, които поробват жени и деца, и безразличието на мнозина“.
В същото време Светият отец подчерта, че християнската вяра не се поддава на страха.
„Там, където Христос заповядва на морето да утихне, Църквата не може да остане безмълвна пред онези, които са изоставени на неговите води“, каза той.
„Не сте цифри, а хора“
Особено трогателна беше частта от словото, посветена на самите мигранти. Папата се обърна към тях с думи на уважение и близост: „Преди да ви кажа каквото и да било друго, искам да се поклоня пред вашето достойнство. Вие не сте цифри и не сте досиета“.
Той подчерта, че зад всяка миграционна история стоят семейства, надежди и човешки съдби, които никой няма право да презира. Светият отец отправи и предупреждение към онези, които рискуват живота си, доверявайки се на престъпни мрежи.
„Не поверявайте живота си на онези, които търгуват с него. Фалшивите обещания са песни на сирени; те са индустрии на смъртта“.
Послание към жертвите на трафик
В словото си папата се спря и на свидетелството на млада жена, станала жертва на експлоатация. Към всички жени, преживели подобни страдания, той отправи думи на надежда:
„Ако други са определили цена за твоето тяло, Бог никога не е преставал да гледа на теб като на личност с безценна стойност“.
Светият отец подчерта, че никой няма право да отнема достойнството, което Бог е вложил във всяко човешко същество.
„Човешкото достойнство няма паспорт“
В заключителната част от словото си папа Лъв XIV отправи призив към страните на произход, транзитните държави, Европа и международната общност да поемат своята отговорност.
Той настоя за безопасни и законни пътища за миграция, ефективна борба с трафикантите и политики, които позволяват на хората да живеят достойно в собствените си страни.
„Не можем да свикнем да броим мъртвите. Човешкото достойнство няма паспорт и не губи стойността си, когато прекосява една граница.“
Папата припомни още, че ако съществува право да се търси убежище, когато животът е застрашен, съществува и правото човек да не бъде принуден да напуска дома си.
В края на срещата Светият отец повери мигрантите, техните семейства и всички, които им оказват помощ, на застъпничеството на Дева Мария от Кармил.
„Нека историята никога не ни обвини, че сме превърнали болката на страдащите в обичаен пейзаж по нашите брегове“, каза той.
И завърши с въпрос, отправен към съвестта на всеки човек:
„Всяко човешко същество, което достига до нашите брегове, ни пита какво е останало от нашата човечност“.
