Папата към испанските епископи: Църквата трябва да върви напред с надежда
Светла Чалъкова - Ватикана
На третия ден от своето апостолическо пътуване в Испания папа Лъв XIV се срещна с испанските епископи в седалището на Испанската епископска конференция в Мадрид. В дълбоко пастирско и духовно слово той използва образа на поклонническото пътуване, за да размишлява върху мисията на Църквата в днешния свят и върху отговорността на епископите да бъдат пазители на общението и водачи на Божия народ.
Да се освободим от ненужния товар
Светият отец започна с размисъл върху духовното пътешествие на Църквата към Бог. Подобно на поклонник, който трябва да различава кое е необходим и кое е излишен товар, и Църквата е призвана да се освобождава от структури, които вече не служат на мисията ѝ.
„Трябва смело да оставим онова, което ни спира или ни отдалечава от целта, като същевременно пазим като съкровище всичко, което ни помага да вървим към нея“, каза папата.
Той посочи огромното християнско наследство на Испания като богатство, което не бива да бъде изгубено, а преоткрито като източник на нова евангелизация. Красотата на катедралите, народната религиозност и дълбоките духовни корени на народа продължават да говорят дори на онези, чиято вяра е отслабнала.
Хлябът на Словото и Евхаристията
Лъв XIV припомни, че най-важният багаж на всеки християнин е „Пътеводителят на поклонника“ – Божието слово и Евхаристията.
„Не става въпрос да направим литургията по-привлекателна, а да осъзнаем, че отсъствието на Христос поражда в нас безпокойство, подобно на физическия глад“, подчерта той.
Според папата именно сакраменталният живот поддържа силите на вярващите по пътя към светостта и ги води към спасението.
Нови езици за нови времена
Голяма част от словото беше посветена на предизвикателствата на евангелизацията в едно променящо се общество. Светият отец припомни примера на личности като Ернандо де Талавера и свети Торибио де Могровехо, които са успели да предадат Евангелието чрез уважение към културата и езика на хората, към които са били изпратени.
Днес, каза той, предизвикателствата са различни – дигиталната култура, миграцията и религиозният плурализъм променят облика на обществото. Но духът трябва да остане същият.
„Първо трябва да научим езика на другия, да започнем процеси и да изграждаме връзки, в които да посеем семето на Божието царство“, заяви папата.
Единство сред различията
В свят, белязан от поляризация и противопоставяне, Лъв XIV подчерта необходимостта Църквата да бъде свидетелство за единство.
„Общение, способно да приеме богатството на даровете, харизмите и чувствителностите, които Светият Дух поражда в Божия народ“, е жизненоважно за мисията на Църквата, каза той.
Папата припомни, че епископите са призвани да бъдат видим принцип на това общение – в отношенията с Христос, с наследника на свети Петър, със свещениците, монашеството, движенията и миряните.
Само Църква, която живее помирение вътре в себе си, може убедително да говори за Евангелието на света.
Призванията се раждат от живи общности
Размишлявайки върху темата за призванията, Светият отец отбеляза, че днешните млади хора често си задават въпроса: „За кого съм аз?“.
Той предупреди, че пастирската грижа за призванията не може да бъде сведена до търсене на статистически резултати.
„Призванията се раждат от живи общности, от щастливи свещеници, от семейства, които свидетелстват за красотата на верността“, каза папата.
В този контекст той подчерта необходимостта от качествена формация на бъдещите свещеници и призова епархиите да работят заедно, за да осигурят силни семинарии и добре подготвени духовници.
Да бъдем самаряни за ранените
Една от най-силните части на словото беше посветена на жертвите на злоупотреби.
Папата заяви, че Църквата трябва да отговаря на тази болезнена рана чрез „изслушване, истина, справедливост, възстановяване и все по-решителна култура на превенция и грижа“.
„Всеки наранен човек трябва да намери искрено изслушване, закрила и реален път към изцеление“, подчерта той.
Да предложим на света Христос
Лъв XIV отбеляза, че много хора в секуларизираното общество не отхвърлят съзнателно Бог, а носят в себе си дълбока жажда за смисъл, истина и надежда.
Затова задачата на Църквата е не само да предлага социална помощ или образование, но преди всичко да свидетелства за Христос.
„Църквата никога не престава да предлага онова, което е нейно собствено: Божията любов, разкрита в Христос“, каза Светият отец.
Сърцето на Христос – изворът на всяко обновление
В заключение папата повери испанските епископи на закрилата на Дева Мария. Той припомни примера на свети Йоан от Авила – покровител на испанското духовенство, и насърчи епископите да бъдат истински бащи за своите свещеници.
Завършвайки словото си с молитва на светеца, Лъв XIV подчерта, че всяко истинско обновление на Църквата започва от сърце, преобразено от Христос.
„Господи, дай ни Твоето сърце – сърце, способно да слуша, да разпознава, да служи и да благовести с радост“, каза Светият отец.
Така, по думите му, Църквата ще носи със себе си всичко необходимо, за да посрещне предизвикателствата на настоящето и бъдещето, водена не от човешки стратегии, а от Светия Дух.
