Лъв XIV: Борбата с глада е обща отговорност
Светла Чалъкова - Ватикана
На 22 юни папа Лъв XIV посети римското седалище на Световната продоволствена програма на ООН (WFP), където се се обърна към членовете на нейния Изпълнителен съвет, събрани в Рим за годишното си заседание. В словото си Светият отец благодари за усилията на организацията в подкрепа на милиони хора, засегнати от войни, природни бедствия и глад, като подчерта, че борбата с недохранването не може да се ограничава единствено до спешната помощ, а трябва да се насочи към причините, които го пораждат.
Гладът разкрива кризата на международния ред
Папата отбеляза, че днешните кризи вече не са временни явления, а са се превърнали в постоянна реалност, белязана от продължителни конфликти, икономическа нестабилност, климатични промени и хронична продоволствена несигурност.
Според него основният въпрос вече не е само как светът реагира на кризите, а защо настоящата международна система продължава да създава условия, които ги възпроизвеждат.
Позовавайки се на енцикликата Magnifica Humanitas, Лъв XIV предупреди, че отслабването на многостранното сътрудничество е довело до нарастващо недоверие между държавите и до поставяне на националните интереси над общото благо.
„Международната система постепенно преминава от многостранно сътрудничество към безреден и конфликтен многополюсен свят, белязан от недоверие“.
Човекът не бива да става невидим
Светият отец посочи парадокса на съвременния свят – никога досега човечеството не е разполагало с толкова големи производствени възможности, докато едновременно с това милиони хора остават в крайна бедност и глад.
Той предупреди, че хуманитарната помощ все по-често се затруднява от сложни административни процедури, а достъпът до храна и жизненоважни ресурси нерядко зависи от икономически или геополитически интереси.
„Онези, които не създават измерима икономическа стойност, рискуват да станат невидими“, предупреди Лъв XIV.
Папата припомни и думите на папа Франциск, че докато помощта често се възпрепятства от политически решения и бюрокрация, доставките на оръжие рядко срещат подобни препятствия.
„Конфликтите се ‘подхранват’ по-лесно, отколкото хората“, констатира с горчивина папата.
Международната солидарност е обща отговорност
Лъв XIV подчерта, че хуманитарната дейност не е периферна задача, а съществен елемент на международния ред. По думите му Световната продоволствена програма е не само техническа и политическа институция, но и конкретен израз на международната солидарност.
Папата отправи призив към правителствата да увеличат ресурсите за борба с глада и неговите първопричини, като същевременно премахнат административните пречки, които забавят достигането на помощта до най-нуждаещите се.
Особено внимание той обърна на ролята на местните общности и Католическата църква, която чрез енории, епархии, „Каритас“ и други благотворителни инициативи често достига до хора в райони, недостъпни за международните организации.
Храната е човешко право
В заключителната част на словото си Светият отец подчерта, че храната, водата и здравните грижи никога не трябва да се превръщат в стока, подчинена единствено на пазара или на геополитически интереси.
„Достъпът до достатъчна храна е основно човешко право, основано върху достойнството на всяка личност“.
Той приветства усилията на Световната продоволствена програма не само в извънредните ситуации, но и чрез дългосрочни инициативи, като програмите за хранене на ученици, които укрепват образованието, социалната устойчивост и човешкото развитие.
Политика с човешко лице
В края на обръщението си папа Лъв XIV подчерта, че залогът днес не е единствено ефективността на една международна организация, а доверието в самото международно сътрудничество.
„Всяка човешка личност притежава присъщо и неотменимо достойнство, което остава непокътнато независимо от обстоятелствата, състоянието или социалния ѝ статус“.
С тези думи Светият отец призова международната общност да опрости прекомерно усложнените механизми, да постави най-важното на първо място и да не допуска нито един човек да бъде забравен, така че – както се помоли в заключение – „всеки да получава своя насъщен хляб и да живее с достойнство“.
