Лъв XIV към свещениците: „Не се изолирайте, а вървете заедно по пътя към светостта“

Светла Чалъкова - Ватикана

Още в началото на посланието папата припомня Божия призив: „Бъдете свети, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свет“ (Лев. 19:2).

Според Лъв XIV светостта не е една от многото възможности в християнския живот, нито недостижим идеал, а част от самата идентичност на онези, които желаят да споделят живота на Възкръсналия Христос.

За свещениците този призив придобива особена дълбочина, защото те са призвани да бъдат пастири „по Божието сърце“.

„Бог ни кани да участваме в Неговата собствена светост“, подчертава папата, добавяйки, че това означава да позволим на Светия Дух да преобразява живота ни.

„Носим това съкровище в глинени съдове“

Лъв XIV не подминава човешката крехкост, която съпътства свещеническото служение. Той говори открито за ограниченията, умората и раните, които бележат живота на всеки свещеник.

„Призвани сме да участваме в Божията светост, но носим това съкровище в глинени съдове“, пише Светият отец, цитирайки апостол Павел. Именно в това напрежение между Божия призив и човешката слабост се разгръща пътят на свещеника към светостта. „Свещеникът преживява това напрежение, но намира покой в прободеното ребро на Господ Исус“, отбелязва папата.

Евхаристията – ежедневен път към единение с Христос

Според Лъв XIV единението със Сърцето Христово не е привилегия за малцина, а ежедневен път, който преминава през Евхаристията, молитвата и служението.

„Нека останем съединени с Христос във всичко – във всяко дело и във всичко, което ни се случва всеки ден“, призовава Светият отец. Той подчертава, че именно в обикновените обстоятелства на живота – в радостите и умората, в успехите и провалите – Бог продължава да открива Своята любов. Папата напомня, че светът днес се нуждае не просто от добри организатори или администратори, а от пастири със „сърца, помирени в Христос“.

Свещеници – строители на мир

В общество, белязано от разделения и страх, свещеникът е призван да бъде носител на мир.

„Трябва да бъдем строители на мир и свидетели на нежността на Добрия Пастир“, пише Лъв XIV.

Според него истинската пастирска ревност не е неспокойна активност, а естествен плод на любовта, която се дарява и среща другия.

Светостта се ражда от близостта

Папата обръща специално внимание на Пресветото Сърце Исусово като мястото, където Божията любов се разкрива чрез близост и нежност.

„Светостта на свещеника се въплъщава в смелата и смирена близост“, подчертава той. Това означава да бъдеш достъпен за хората, способен да изслушваш, да проявяваш състрадание и да носиш надежда.

Лъв XIV припомня, че светостта не се постига чрез самодостатъчност или изолирани усилия за съвършенство, а чрез доверие в любовта, която извира от прободеното Сърце на Христос.

„Свещеникът, който се изолира, постепенно угасва“

Един от най-силните акценти в посланието е призивът към свещеническо братство.

„Пазете свещеническото братство: търсете се взаимно, изслушвайте се и се подкрепяйте“, насърчава папата.

Той предупреждава за опасността от самотата и затварянето в себе си:

„Свещеникът, който се изолира, постепенно угасва; свещеникът, който върви редом с братята си, израства.“

В тази връзка Лъв XIV цитира свети Августин: „Как да избегнем тъмнината? Като обичаме братята си“.

Да обновяваме всеки ден своето „Ето ме“

В заключение Светият отец приканва всички свещеници ежедневно да подновяват своя отговор на Христовия призив.

„Обновявайте всеки ден своето „Ето ме“ пред прободеното Сърце на Христос“, призовава той.

Папата припомня и любимите думи на свети Йоан Мария Виане, че „свещенството е любовта на Сърцето на Исус“.

Накрая Лъв XIV поверява всички свещеници на майчинската закрила на Дева Мария, Майка на свещениците, с молитвата тя да ги научи да пазят живо в себе си Сърцето на Христос – Спасителя на света.