Обща аудиенция: Литургията преобразява живота на вярващите
Светла Чалъкова – Ватикана
„Ритуалът, знакът и символът“ бяха в центъра на катехизисната беседа на Светия отец по време на обща аудиенция в сряда. Продължавайки цикъла си върху Конституцията за свещената литургия Sacrosanctum Concilium на Втория ватикански събор, папата припомни, че християнските литургични обреди не са външна украса на тайнството, а „църковното посредничество, чрез което Божият дар достига до нас“.
Позовавайки се на съборния документ, Светият отец отбеляза, че вярващите са призвани да разбират и преживяват „Тайнството на вярата“, което се осъществява чрез литургичните обреди и молитви. Именно затова участието в литургията не може да бъде пасивно или формално. „Не трябва да оставаме чужди или неми зрители“, подчерта той, а да участваме с „тяло, ум и сърце“, в послушание към Христовия призив.
Според Светия отец ритуалът оформя литургичното действие и постепенно преобразява живота на вярващите. Той възпитава духовна чувствителност, която позволява да бъде разпозната Божията близост в Исус Христос. Чрез свещените действия християните се учат да слушат Божието слово, да благодарят, да се покланят, да живеят братско общение и да откриват себе си като част от едно многообразно, но обединено от вярата събрание.
Папата отбеляза, че ритуалът често влиза в контраст със съвременната склонност към спонтанност и индивидуализъм. Неговата цел обаче не е да ограничава свободата, а да освобождава човека от непрекъснатата забързаност и логиката на продуктивността. „С тържествената простота на своя ритъм ритуалът прекъсва трескавата дейност и ни връща към същественото“, каза Светият отец.
В тази перспектива литургията предлага различно преживяване на времето и пространството – пространство на безкористност, на вътрешно обновление и на осъзнаването, че Божията благодат винаги предхожда човешките усилия. Така вярващият постепенно се учи да живее в ритъм, изпълнен с присъствието на Светия Дух.
Особено внимание в катехизисната беседа бе отделено на знаците и символите, които изграждат „граматиката“ на литургията. Цитирайки Sacrosanctum Concilium, папата припомни, че „освещаването на човека се означава чрез видими знаци и се осъществява по начин, присъщ на всеки от тях“. Тези знаци черпят своето значение както от творението и човешката култура, така и от историята на спасението, чието пълно откровение се намира в личността на Христос.
Като пример Светият отец посочи водата – един от най-богатите библейски символи. От водите на сътворението и потопа, през преминаването на Червено море и река Йордан, до водата, изтекла от прободеното ребро на Христос, този знак придобива своето пълно значение в тайнството на Кръщението, където вярващият се потапя в смъртта и възкресението на Господ.
Папата направи и важно разграничение между знак и символ. Макар често да се използват като синоними, символът има по-дълбоко измерение, защото препраща не само към определена идея, а към цяла система от значения и ценности. Така, когато вярващите биват поръсени със светена вода, те не просто виждат определен жест, а си припомнят дара на Кръщението и своето призвание към нов живот в Христос.
Освен това символите имат действен и преобразяващ характер. Те не са само обекти на съзерцание, а действия, които създават принадлежност, докосват сърцето и ума и изграждат автентични църковни отношения. Това важи както за простите жестове – коленичене или размяна на мира, така и за съществените действия, които изграждат всяко тайнство.
В заключение Светият отец припомни думите на папа Франциск от Апостолическото писмо Desiderio desideravi, вдъхновени от богослова Романо Гуардини: „Първата задача на литургичното формиране е човекът отново да стане способен на символи“. Според папата Църквата е призвана да възпитава вярващите чрез красотата на литургичните обреди, избягвайки произволността и насърчавайки истинска мистагогия.
„Живата и благоговейна литургия, придружена от подходяща мистагогична катехеза, е най-добрият път за събуждане на отвореност към срещата с Бог“, подчерта Светият отец. Защото, според логиката на Въплъщението, тази среща винаги обхваща целия човек – дух, душа и тяло.
