Папа Лъв XIV: Църквата е за всички и носи словото на спасението
Светла Чалъкова - Ватикана
С тържествена света литургия в базиликата „Св. Петър“, отслужена при гроба на първовърховния апостол, папа Лъв XIV откри Консисторията на Кардиналската колегия. Кардинали от всички краища на света се събраха около олтара, за да поверят на Бог поверените им поместни църкви, пастирския си опит и бъдещата работа на Консисторията. В проповедта си Светият отец очерта три основни насоки за общото разпознаване през следващите дни: вяра, която освобождава; мир, основан на единството; и послушание към Божието слово.
„Аз съм истинската лоза“
Размишлявайки върху евангелския откъс от 15 глава на Евангелието според свети Йоан, папата постави в центъра на своята проповед образа на Христос като истинската лоза, от която Църквата получава живот.
„Пребъдете в Мен и Аз във вас“, припомни той Христовите думи, подчертавайки, че без Господ Църквата не може да принесе плод. Божията благодат, каза папата, не води до „оскъден растеж“, а до изобилен живот, защото Христос е дошъл, за да имат хората живот „в изобилие“.
Именно тази благодат, която обновява вярващите, трябва да бъде и жизнената сила на Консисторията.
Вярата е изворът на свободата
Папа Лъв XIV насочи вниманието към примера на светите апостоли Петър и Павел, чийто празник Църквата ще отбележи на 29 юни.
По думите му истинската свобода се ражда от връзката с Христос. Само тази вяра освобождава човека от греха и страха и прави възможно вярното изпълнение на апостолската мисия.
„Живата Църква е Църквата, която вярва“, подчерта Светият отец, като припомни, че именно Светият Дух поддържа живота на Църквата и я прави способна да принася богати плодове. Преди личната вяра стои вярата на самата Църква, която всеки пастир е призван да свидетелства с ревност.
Мирът е дълг на справедливостта
Втората голяма тема на проповедта беше мирът.
Папата призна, че международните конфликти и напрежения продължават да разкъсват човешкото семейство, но същевременно изрази надежда, защото по света се множат инициативи в защита на човешкото достойнство, справедливостта и правото.
„Войната никога не е достойна за човека и никога не е благословена от Бог“, заяви той категорично.
Според папата Бог е дал на човека разум и свободна воля, за да разрешава конфликтите като човек, а не като „звяр, въоръжен с високотехнологични оръжия“.
Светият отец подчерта, че единството на човешкото семейство предшества всички народи и държави и представлява не просто биологичен факт, а нравствен принцип. Именно затова мирът е въпрос на справедливост, защото всички хора принадлежат към едно общо човечество, което намира своя Глава и Изкупител в Христос.
Църквата е за всички
Размишлявайки върху своята енциклика Magnifica humanitas, публикувана на 15 май, папа Лъв XIV припомни вдъхновението от свети Павел VI и неговия призив за изграждане на „цивилизация на любовта“.
И днес, както по времето на Студената война, Църквата предлага различен път – такъв, в който справедливостта и любовта вървят заедно и насърчават цялостното развитие на човека.
„Църквата никога не е на нечия страна: тя е за всички и към всеки отправя една и съща дума за обръщане и спасение“, подчерта Светият отец.
Властта започва със слушането
В заключителната част на проповедта папата се спря върху синодалността и колегиалността като конкретен израз на християнското братство.
Той припомни, че осъществяването на синодалния процес изисква единство във вярата, мир и послушание към живото Божие слово, което е самият Христос. Светият Дух, каза той, насочва Църквата, очиства намеренията и помага да бъдат разпознати истинските пастирски предизвикателства.
Обръщайки се лично към кардиналите, папа Лъв XIV говори за служението на Петър с думи, които очертават разбирането му за упражняването на папската власт:
„Помощта, която можете да ми окажете в упражняването на Петровото служение, среща у мен човек, който моли, а не човек, който заповядва“.
И добави, че първенството принадлежи на онзи, който най-напред умее да слуша, защото само този, който слуша, може истински да води, а този, който непрестанно се учи, може автентично да учи другите, следвайки единствения Учител – Христос.
