Ангел Господен: служението към ближния е безкористен дар
Лорена Леонарди – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Потисничеството, което смазва“, както и „насилието, което отнема силите“. „Раните от войните“ и „празнотата на консуматорството“. И още, „лица, сведени до маски, семейства, разбити от злото и млади хора, заблудени от фалшиви идеали“. Това вижда Исус, когато „гледа хората, гледа човечеството“, и въпреки всичко, Той „вижда и обича“.
Това са думи от катехизиса на Лъв XIV, по време на молитвата Ангел Господен през неделята14 юни, произнесена пред събралите се на площад „Свети Петър“ хора, в коментара на днешния евангелски откъс (Мат. 9,36 –10,8), в който състраданието на Исус към хората се изразява в изпращането на ученици, които да продължат делото му на възвестяване и грижа, с безкористност и служение.
Внимателният поглед на Исус
Папата, в обръщението си от прозореца на своя кабинет в Апостолическия дворец, отправено към близо двадесет хиляди присъстващи верни и онези, които го следват чрез медиите, нарече този евангелски откъс „голям дар“, защото „привлича всички, които го слушат, към погледа на Исус“ и „свидетелства за вниманието на Неговия поглед“: „като видя тълпите народ, съжали ги, задето бяха са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир“ (ст. 36).
Исус вижда и обича. Той обича и страда за нас, с нас: Неговото състрадание изразява не само братска близост, но и желание за изкупление.
Това е реакцията на Исус, който „познава сърцата ни и се грижи за тях“: изправен пред толкова много хора, които са като „овце без пастир“ (ст. 36), Христос се посвещава на всички „като добър пастир и като Господар на жетвата изпраща работници в нивите на света“ (ст. 38). Тяхната задача е да дадат „Божията утеха на страдащите“, „да донесат милосърдие там, където има нищета, надежда там, където има скръб, вяра там, където има недоверие“.
Евангелието, живо и истинско слово за всички
В Евангелието се казват имената на първите дванадесет „работници“, „ученици, станали апостоли, тоест мисионери и проповедници“: сред тях Симон, наречен Петър, първият, и Юда Искариотски, последният, „за да ни напомнят“, подчерта папата, „че човек може да следва Исус и да го предаде, но Евангелието остава живо и истинско слово за всички“.
Благата вест, която преминава през вековете, е една и съща, винаги млада, свежа и освобождаваща: „Царството небесно се приближи!“
Царство, което е „близо“, защото в Исус „Бог се приближава до всеки мъж и жена, до всеки народ и нация“. И когато това Евангелие „се възвестява и практикува, злото се срива като болест, която свършва, като нощ, която отстъпва пред зората, като смъртта, победена от Възкръсналия“.
Безкористна мисия
По този начин погледът на Исус е способен да преобрази реалността: „пълен с любов, неговата инициатива дава живот на нов народ, който е Църквата, призован да продължи мисията на апостолите“, „давайте даром, както даром получите“ (ст. 8). Напълно безкористен, дарът на Исус има стойност, която „надхвърля всякаква мярка: невъзможно е да го заслужим или „купим“.
Задачата за евангелизация произлиза от Божия дар, който у Христос се превръща в прошка за света, служение за най-малките и най-бедните, и ангажимент за справедливост. Да измолим помощта на Дева Мария, пълна с благодат, за да можем да отговорим с радост и смелост на мисията, към която Исус ни призовава.
