Папата призова Неапол да бъде столица на човечеството и надеждата
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Припомняйки евангелския образ на учениците, пътуващи към град Емаус, Епископът на Рим сравни с тях самия град – уморен, често объркан и разочарован, нуждаещ се от близостта, която Исус бе показал на двамата пътници по пътя.
Обръщайки се към действителността на Неапол, Светият Отец посочи болезнен парадокс: значителният ръст на туризма не е съпроводен с икономически динамизъм, способен да обхване цялото общество, а социалното разделение вече преминава не между центъра и покрайнините, а във всеки квартал: „екзистенциалните покрайнини“ се намират дори в историческия център. Папата нарече това „география на неравенството“ и подчерта, че за противопоставяне на организираната престъпност, безработицата и социалното изключване, са необходими съвместни усилия на държавата, църквата и гражданското общество.
В този контекст, той отправи думи на благодарност към онези, които нарече „герои на социалния живот“ – хора, които всеки ден, без гръмки жестове, честно изпълняват дълга си за справедливост и човешко достойнство. Усилията им обаче могат да преобразят града само чрез сътрудничество: папата подкрепи „Образователния пакт“, който обединява църковни структури, държавни власти и обществени организации, и призова този съюз да бъде запазен и за в бъдеще, за да се защитават децата от „капаните на трудностите и злото“.
Светият Отец припомни призванието на Неапол да бъде „столица на човечеството и надеждата“, мост между народите на Средиземноморието и подчерта, че мирът започва в човешкото сърце, развива се чрез взаимоотношенията между хората и се превръща в реалност в публичната сфера. Папата отбеляза особено заслугите на епархийската фондация „Каритас“, която превърна пристанището на Неапол не просто в дестинация за мигранти, а в символ на гостоприемство, интеграция и надежда, включително за младите хора от конфликтни зони, като Газа.
Светият Отец призова жителите на града да не губят своята „енергия на добротата“, а да я умножават с помощта на новите поколения: младите хора трябва да бъдат истински протагонисти на промяната.
В края на срещата, Лъв XIV повери Неапол на застъпничеството на Пресветата Дева Мария и свети Дженаро, и даде апостолска благословия.
