Папа Лъв XIV в Неапол: „Църквата е призвана да лекува раните на хората“
Светла Чалъкова - Ватикана
Папата изрази радостта си от посещението в Неапол — град, който определи като богат на култура, история и човешка жизненост, въпреки многото страдания и предизвикателства. Припомняйки думите на папа Франциск от посещението му през 2015 г., той подчерта, че животът в Неапол никога не е бил лесен, но никога не е губил своята радост.
В основата на размишлението си папа Лъв XIV постави евангелския разказ за учениците по пътя към Емаус. Както те често не успявали да разпознаят Божието действие в историята, така и днес много пастири и вярващи носят в сърцата си умора, разочарование и чувство на безсилие пред трудностите на света и на църковната мисия. Но Христос, каза папата, продължава да върви редом с човека и да се грижи за него.
Светият отец противопостави „грижата“ на „пренебрежението“ — пренебрежението към градските периферии, към бедните, към човешкото достойнство и дори към самия живот. Той обаче подчерта, че преди всичко е необходима грижа за вътрешния живот: за сърцето, за човечността и за взаимоотношенията.
Особено внимание папата обърна на свещениците, монасите и монахините, които днес носят тежко пастирско бреме. В един град като Неапол, където красотата и страданието съществуват рамо до рамо, служителите на Църквата ежедневно се срещат с човешка болка, бедност, насилие, семейни кризи и объркани млади хора.
Папа Лъв XIV говори открито за риска от вътрешно изтощение, самота и чувство на изолация сред духовниците. Затова, подчерта той, Църквата има нужда от духовна грижа, която започва с молитвата, личната връзка с Бога и способността за вътрешно разпознаване. Свещеникът не трябва да превръща служението си просто във функция или административна дейност, предупреди Светият отец.
Голям акцент в словото бе поставен върху братството и общението. Папата призова свещениците и монасите да преодолеят индивидуализма и да изграждат истински отношения на взаимна подкрепа, приятелство и сътрудничество. Той насърчи развитието на нови форми на общ живот и споделено пастирско служение, способни да отговорят на сложността на съвременното общество.
Папа Лъв XIV подчерта също, че Църквата е общност, в която всички кръстени имат активно място. Миряните и пастирските сътрудници, каза той, не са просто помощници, а истински действащи лица в живота и мисията на Църквата.
Светият отец се спря и на значението на синодалния път, който Църквата в Неапол е преживяла през последните години. Той похвали усилията за взаимно слушане, за участие на всички и за даване на глас на хората, които често остават в периферията. Именно този дух на слушане и съвместно вървене, според папата, трябва да продължи да вдъхновява живота на местната Църква.
Папата отправи призив за преминаване от „пастирство на съхранението“ към „мисионерско пастирство“, способно да достига до реалния живот на хората. В град, белязан от безработица, социални неравенства, отпадане от училище и семейни трудности, благовестието не може да бъде абстрактно, а трябва да се изразява в конкретна близост и солидарност.
В края на срещата папа Лъв XIV насърчи духовниците и вярващите да не се обезсърчават. Той им припомни, че са част от една „история на любов“, започната от Бог много преди тях и която ще продължи и след тях. Светият отец ги призова да бъдат „свидетели на Христос и сеячи на бъдеще“ за Църквата и за град Неапол.
