Над 400 призива за мир: първата година на папа Лъв XIV

Едоардо Джирабалди – Светла Чалъкова - Ватикана

„Невъоръжен и обезоръжаващ.“ С тези думи, при залез слънце на 8 май 2025 г. — зората на своя понтификат — папа Лъв XIV описа своето виждане за мира.

Това не е тишината на оръжията, която идва след примирие, обясни той на сутринта на Рождество Христово, като още по-ясно се разграничи от крехките споразумения на международната геополитика.

Подобни споразумения рискуват да превърнат всеки призив за помирение в нещо „обезоръжаващо“ в отрицателния смисъл: да лишат хората от волята да реагират, да отговорят или да се съпротивляват. Това е онази „голяма умора“, която заплашва да проникне в сърцата и да изпразни думите от смисъл.

По време на благословията Urbi et Orbi на 25 декември той посочи хоризонта на един „див мир“, вдъхновен от поета Йехуда Амихай: помирение, което изниква „внезапно“, като дивите „цветя“, онези, които упорито и с привидна наивност пробиват през пукнатините на бетона. „Нека дойде“, каза папа Лъв за тази хармония, „защото полето има нужда от нея“.

Повече от 400 апели за „мир“

Думата „мир“ се появява повече от 400 пъти в словата, произнесени от Римския епископ през първата година от неговия понтификат. Тя е използвана в различни контексти, започвайки с представителите на медиите, присъствали на първата среща на папата в зала „Павел VI“.

„Вие сте на първа линия“ в отразяването на войните и в разкриването на стремежите към помирение в тях, каза папата, насърчавайки една форма на комуникация, „способна да ни изведе от ‘Вавилонската кула’, в която понякога се намираме — от объркването на езици без любов, често идеологически или пристрастни“.

Защото мирът не почива под знамена. Преди всичко мирът не е наивен. Затова е безполезно „господарите на войната“ да се преструват, „че не знаят, че е нужен само миг, за да се разруши, но често дори цял живот не е достатъчен, за да се възстанови“. Безполезно е и да се преструват, „че не виждат как милиарди долари са нужни, за да се убива и опустошава, докато не могат да се намерят средства, необходими за лечение, образование и издигане на хората“.

Няма смисъл от преструвки, защото „хората започват да осъзнават колко пари попадат в джобовете на търговците на смърт“, каза папа Лъв по време на срещата си с участниците в пленарната асамблея на ROACO. Той посочи парадокса с думите: „Пари, които биха могли да бъдат използвани за изграждането на нови болници и училища, вместо това се използват за унищожаването на вече съществуващите!“.

Последиците от войната

От първите споменавания на мира във Ватикана до последните му думи, произнесени преди по-малко от месец в сърцето на Африка — в Баменда, Камерун, по време на среща в катедралата „Св. Йосиф“, посветена именно на помирението с местната общност — посланието на папа Лъв за общение се простира през различни времена и географски пространства.

Преди всичко хармонията, за която говори папата, надхвърля висотата на дворците, където „господарите на войната“ вземат „решения за смърт“; тя се навежда над опустошените и безпомощни тела на онези, които „се хранят единствено с отчаяние, сълзи и мизерия“.

Тези думи прозвучаха в централата на FAO — Организацията на ООН по прехрана и земеделие — като напомняне за един от многото драматични странични ефекти на конфликтите: глада.

Дълбочина, близост: коляното се прекланя, предлагайки, както бе описано в проповедта за литургията In Coena Domini на Велики четвъртък, образа на Бог, Който е всемогъщ в служението.

Идолите, които подхранват конфликтите

Самата Страстна седмица беляза един от върховете на призивите на Римския епископ за мир.

На сутринта на Цветница той повтори, че никой не може да оправдава войната в името на Бог: Бог „не слуша молитвата на онези, които водят война, и я отхвърля, казвайки: ‘Макар и да умножавате молитвите си, Аз няма да слушам; ръцете ви са пълни с кръв.’“

Като наследник на Петър папата се навежда над раните на войната. Той гледа отдолу нагоре, като същевременно се издига над онези, които са „поробени от смъртта“, защото са „обърнали гръб на живия Бог, за да направят от себе си и от собствената си власт ням, сляп и глух идол“.

Така, както думите му обхващат цялата широта на мира, папа Лъв не пропуска нито един от идолите, които подхранват днешните конфликти. Ако това не е жаждата за власт, то често е жаждата за пари, както той припомни по време на посещението си в Княжество Монако.

Лекотата на помирението

Думите, произнесени през Страстната седмица след броеницата за измолване дара на мира, бяха тежки, но уравновесени от една идея за хармония, която е и лекота. Той говори за хармония, която не стъпва по земята, освен за да танцува в ритъма на музиката, както припомни в Ливан.

„Това е като вътрешно движение, което извира навън, позволявайки ни да се оставим да бъдем водени от мелодия, по-велика от самите нас — мелодията на Божията любов“, увери той народа на страна, която като малко други усеща стоновете на войната.

Между танца и пътя мирът е нещо, към което трябва да се върви, със сигурността, че един ден ще бъде достигнат. Иначе темата, избрана от папата за 59-ия Световен ден на мира, би се изпразнила от смисъл: „към“ един мир, който е именно „невъоръжен и обезоръжаващ“.

Дързостта на разоръжаването

Призивите на папата докосват конкретната реалност на конфликтите и един от най-очевидните им двигатели: надпреварата във въоръжаването.

Както самият Римски епископ припомни, глобалните военни разходи са нараснали с 9,4% през 2024 г., потвърждавайки непрекъсната десетгодишна тенденция и достигайки 2,718 трилиона долара, или 2,5% от световния БВП.

„Оставате оръжията!“ — призова папата силните на деня, повтаряйки думите на Иисус и приканвайки ги към „дързостта на разоръжаването“ по време на Богородичното бдение за мир през октомври 2025 г.

Днес оръжията са се променили: от мечове до дронове, които превръщат образа на войната в „сценарий на видеоигра“. И все пак войната остава драматична реалност, с която не бива да свикваме, както той настойчиво подчерта в края на Общата аудиенция на 18 юни 2025 г.

Спортът и културата като инструменти на помирението

Напротив, необходимо е да се намерят творчески начини да се избегне „безразличието към закона“. Тези думи идват от писмо, което папата написа именно за да посочи едно такова средство за общение: стойността на спорта, който учи, че в състезанието — но преди всичко в живота — „падението никога не е последната дума“.

Самите християни, каза папа Лъв по време на Общата аудиенция на 3 септември 2025 г., не побеждават злото със сила, „а чрез пълното приемане на слабостта на любовта“.

Общението преминава и през съзерцанието и стойността на учението, насърчавайки, както той поиска от италианските епископи, „пътища на възпитание в ненасилие“. Говорейки за мира, папата призна необходимостта от „преориентиране на политиките“, свързани с образованието — такова, което насърчава „култура на паметта“, способна да съхрани „осъзнаването, придобито през ХХ век“, и да не забравя милионите му жертви.

„След векове история как някой може да вярва, че военните действия носят мир, а не се обръщат срещу онези, които ги извършват?“ — попита той, отново обръщайки се към ROACO.

Всичко може да бъде забравено, дори „светлината“, призна Светият отец. И затова нека дойде „дивият мир“: упоритото цвете сред бетона, с една обезоръжаваща красота.