Царице Небесна: в Евхаристията се подхранва и расте нашата вяра

Лорена Леонарди – Маня Кавалджиева – Ватикана

Призив за обновяване на вярата, започвайки с личната среща с Възкръсналия Христос, преживяна в общността и подхранвана от Евхаристията. Това бе същността на думите, произнесени от Лъв XIV по време на молитвата Царице Небесна на площад „Свети Петър“ днес, 12 април, през втората неделя на Възкресение, посветена на Божието Милосърдие.

Да разпознаем Възкръсналия

Като се позова Евангелието от Йоан за явяването на Исус на апостол Тома (Йн. 20, 19-31), папата подчерта, като се обърна към близо 18.000 вярващи, събрани на площада и към онези, които го следваха чрез медиите, как ученикът е срещнал Господ „осем дни след Великден, докато общността е събрана“ (ст. 26). Този детайл се превръща в урок за всеки вярващ: именно в общността и в знаците на Възкресение можем да разпознаем Възкръсналия.

Именно там Тома среща Учителя, който му казва: „дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (ст. 27).

Сцена, която, каза още Папата, ни кара да се замислим за нашата среща с Възкръсналия Исус, „където да го намерим, как да го разпознаем и да повярваме в него“. Евангелският откъс дава „точни указания“:

Тома среща Исус на осмия ден, в събраната общност и го разпознава в знаците на неговата саможертва.

Да подхранваме и подкрепяме вярата

Папата посочи, че от това преживяване произтича неговото изповядване на вярата, „най-висшето в цялото Четвърто Евангелие“: Господ мой и Бог мой!“ (ст. 28), въпреки че „не винаги е лесно да се повярва, не е било лесно за Тома, не е лесно и за нас“. Лъв ХIV подчерта как вярата трябва непрекъснато да бъде „подхранвана и подкрепяна“. Именно в този контекст Светият Отец посочи главното значение на неделята. „Осмият ден“ се превръща в привилегировано време за среща с Христос, в честването на Евхаристията, която е „крайно необходима“ за християнския живот.

В нея ние слушаме думите на Исус, молим се, изповядваме вярата си, споделяме Божиите дарове в милосърдието, предлагаме живота си в единение с Христовата саможертва, храним се от Неговото Тяло и Кръв, и след това, на свой ред, ние ставаме свидетели на Неговото Възкресение, както показва терминът „Меса“ означаващ „изпращане“, „мисия“.

По следите на мъчениците от Абитена

След това папата размишлява върху предстоящото си апостолско пътуване до Африка и по-специално върху „прекрасното свидетелство“, дадено през първите векове от африканската църква и от мъчениците от Абитена, които, „когато им е била предложена възможността да спасят живота си, при условие, че се откажат да празнуват Евхаристията, те са отговорили, че не могат да живеят, без да празнуват Господния ден“.

Именно там се подхранва и расте нашата вяра. Именно там нашите усилия, колкото и ограничени да са, по Божията благодат се обединяват като действия на частите на едно тяло – Тялото Христово – в осъществяването на един единствен велик план за спасение, който обхваща цялото човечество.

Ръце на страдание и нежност

Папата посочи, че именно чрез Евхаристията нашите ръце също стават „ръце на Възкръсналия“, „свидетели на Неговото присъствие, на Неговата милост, на Неговия мир“ в знаците, изваяни от труда, жертвата, болестта, страданието и времето, което отминава, както и „в нежността на ласката, на прегръдката, на жеста на милосърдие“.

Свидетели на милосърдие и носители на помирение

Накрая, епископът на Рим отправи призив: „в свят, който толкова много се нуждае от мир“, трябва да бъдем „усърдни и верни“ на евхаристийната среща с Възкръсналия, да тръгнем от нея като „свидетели на милосърдието и носители на помирението“.

Нека Дева Мария, благословена, защото беше първата, която повярва, без да е видяла (Йн. 20, 29), ни помогне да направим това.