Папата към анголските пастири: помирената памет създава мир

Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана  

Светият Отец сърдечно благодари на всички анголски проповедници за тяхната вярно служение на Евангелието, за това, че са посели надеждата на Христос в сърцата на хората и за неуморната им грижа за бедните. Той отбеляза особено техния принос за каузата на помирението и мира, върху които се основава истинският прогрес на народа.

Епископът на Рим призова духовенството да отвори целия си живот за Христос, напомняйки, че Господ не отнема, а дава изобилно. Той поема върху Себе Си само нашия грях, докато всичко останало – земя, семейство, кръщение, призвание – е дар от Бога. Светият отец подчерта, че цялата мисия на Църквата е основана на тясното единение с Христос. Нейна неразделна част остава постоянното духовно развитие, не само чрез обучение и епархийски програми, но и чрез съзерцателна молитва, грижа за вътрешния живот и занимания с литература, музика, спорт и изкуство. Папата предупреди за опасната илюзия на суеверието: пастир, който не е вкоренен в истинското познание за Бога, няма да може да защити от нея поверените му хора.

Служението на катехизаторите заема специално място в африканския църковен живот – солидна основа за общности, които могат да вдъхновяват католически енории по целия свят. Призванията често започват в семейството и папата изрази искрената си благодарност към семействата и приятелите на онези, които са се посветили на Бога. Той ги призова да подкрепят своите близки с молитва и никога да не търсят земна изгода от църковното служение.

Говорейки за братство в общността, Лъв XIV призова за поддържане на единство в дух на искреност и прозрачност, отхвърляйки жаждата за власт, самонадеяността и изолацията от хората, особено от бедните. Пастирите не трябва да търсят привилегии, а по-скоро да живеят сред хората като служители по образ и подобие на Христос. Църквата в Ангола е призована внимателно да пази „примирената памет“, пречистена от прошката и обърната към бъдещето. Това означава да се възпитават всички в дух на хармония и да се цени свидетелството на онези братя и сестри, които, след като са издържали трудни изпитания, са успели да простят и да не озлобят сърцата си.

Според папата, мирът не е затворена глава от историята, а остава живо и жизненоважно начинание; новото име за мира е развитие. Оттук идва и постоянният дълг на Църквата да осъжда несправедливостта, да насърчава образованието и здравеопазването и да изгражда общество, основано на справедливост и милосърдие. Същевременно е необходимо да се запази благодарната памет на онези, които са избрали смъртта пред предателството на истината, справедливостта и милостивата любов на Христос. Тази вярност се укрепва ежедневно от Тайнството Евхаристия, подчерта Лъв XIV и даде апостолска благословия на духовенството на Ангола.