Urbi et Orbi: Любовта е по-силна от войната и смъртта

Братя и сестри,

Христос възкръсна! Честита Пасха!

От векове Църквата пее с възторг събитието, което е извор и основа на нейната вяра:

„Господарят на живота бе мъртъв,

но сега жив, тържествува.

Да, сигурни сме:

Христос наистина възкръсна.

Ти, Царю победителю,

смили се над нас“ (Пасхална последователност).

Пасхата е победа: на живота над смъртта, на светлината над тъмнината, на любовта над омразата. Победа, извоювана с огромна цена: Христос, Синът на живия Бог (срв. Мат. 16:16), трябваше да умре – и то на кръст – след несправедлива присъда, подигравки, мъчения и след като проля цялата си кръв. Като истински Агнец, принесен в жертва, Той взе върху Себе Си греха на света (срв. Йоан 1:29; 1 Петр. 1:18–19) и така освободи всички нас, както и цялото творение, от властта на злото.

Но как победи Исус? Каква е силата, с която Той веднъж завинаги победи древния противник, княза на този свят (срв. Йоан 12:31)? Каква е мощта, с която възкръсна от мъртвите, не връщайки се към предишния живот, а влизайки във вечния живот и отваряйки в собствената Си плът пътя от този свят към Отца?

Тази сила, тази мощ е самият Бог – Любов, която създава и ражда, Любов, вярна докрай, Любов, която прощава и изкупва.

Христос, нашият „Цар победител“, води и печели битката Си чрез доверчиво отдаване на волята на Отца, на Неговия спасителен замисъл (срв. Мат. 26:42). Така Той извървя до край пътя на диалога – не само с думи, но с дела: за да намери нас, изгубените, стана човек; за да освободи нас, робите, стана раб; за да даде живот на нас, смъртните, позволи да бъде убит на кръста.

Силата, с която Христос възкръсна, е напълно ненасилствена. Тя е като житното зърно, което, паднало в земята, умира, но после пробива почвата, пониква и се превръща в златен клас. Още повече тя е като човешко сърце, което, наранено от обида, отхвърля желанието за отмъщение и, изпълнено със състрадание, се моли за онзи, който го е наранил.

Братя и сестри, това е истинската сила, която носи мир на човечеството, защото създава отношения на уважение на всички равнища: между хората, в семействата, в обществата, между народите. Тя не търси частния интерес, а общото благо; не налага собствен план, а участва в изграждането му заедно с другите.

Да, възкресението на Христос е началото на новото човечество, влизането в истинската обетована земя, където царуват справедливост, свобода и мир, където всички се признават за братя и сестри, деца на един и същ Отец – Любов, Живот и Светлина.

Братя и сестри, чрез Своето възкресение Господ ни изправя още по-силно пред драмата на нашата свобода. Пред празния гроб можем да се изпълним с надежда и удивление, като учениците, или със страх – като стражите и фарисеите, които прибягват до лъжа, за да не признаят, че Този, Когото осъдиха, наистина е възкръснал (срв. Мат. 28:11–15).

В светлината на Пасхата нека се оставим да бъдем удивени от Христос! Нека позволим сърцата ни да бъдат преобразени от Неговата безкрайна любов! Който държи оръжие – нека го остави! Който има власт да започва войни – нека избере мира! Не мир, наложен със сила, а мир чрез диалог; не чрез желание да се доминира, а чрез готовност за среща!

Ние привикваме към насилието, примиряваме се с него и ставаме безразлични. Безразлични към смъртта на хиляди хора. Безразлични към омразата и разделенията, които конфликтите разпространяват. Безразлични към икономическите и социалните последици, които всички усещаме. Наблюдаваме все по-изразена „глобализация на безразличието“, както често казваше папа Франциск, който преди година от това място отправи последните си думи към света, напомняйки: „Колко воля за смърт виждаме всеки ден в многото конфликти по света!“ (Urbi et Orbi, 20 април 2025 г.).

Кръстът на Христос винаги ни напомня за страданието и болката, които съпътстват смъртта. Всички се страхуваме от смъртта и често отвръщаме поглед. Но не можем повече да бъдем безразлични! И не можем да се примирим със злото! Свети Августин учи: „Ако се страхуваш от смъртта – обикни възкресението!“. Нека и ние обикнем възкресението, което ни напомня, че злото няма последната дума, защото е победено от Възкръсналия.

Той премина през смъртта, за да ни дари живот и мир: „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14:27). Мирът, който Исус ни дава, не е просто липса на война, а мир, който преобразява сърцето на всеки човек.

Нека се обърнем към този мир! Нека дадем глас на вика за мир, който извира от сърцето ни! Затова каня всички да се присъединят към молитвеното бдение за мир, което ще се проведе тук, в базиликата „Свети Петър“, следващата събота, 11 април.

В този празничен ден нека се откажем от всяко желание за конфликт, господство и власт и да молим Господа да дари Своя мир на света, разкъсван от войни и белязан от омраза и безразличие. Нека поверим на Него всички страдащи сърца, които жадуват за истински мир – този, който само Той може да даде.

Да Му се доверим и да отворим сърцата си за Него! Само Той прави всичко ново (срв. Откр. 21:5)!

Честита Пасха!