Папата: „Призвани сме да служим на Божия народ с целия си живот“
Александър Амялченя – Светла Чалъкова - Ватикана
Литургията започна вечерта на 2 април 2026 г. с антифона „Nos autem gloriari oportet in cruce Domini nostri Iesu Christi“ („Но ние трябва да се хвалим с кръста на нашия Господ Исус Христос), който напомни на събралите се, че единствената слава на християнина е Кръстът на Спасителя.
В проповедта си папата подчерта, че навлизането в Светото Пасхално тридневие не е просто формалност или роля на наблюдател в красив ритуал. Това богослужение въвежда вярващите в тайната на страданието, смъртта и възкресението на Христос не като наблюдатели, а като участници, поканени на трапезата, където хлябът и виното стават средство за спасение. Той припомни евангелските думи, че Исус обикна своите „докрай“, превръщайки любовта си в конкретен жест и дар.
Основен акцент в проповедта бе измиването на нозете на апостолите. Папата обясни, че този акт, описан от евангелист Йоан, представлява не просто пример за поведение, а откровение за начина, по който Бог действа. Според Лъв XIV, вземайки вода и кърпа, Христос ни предава не просто модел на поведение, а собствената Си форма на живот. Приемайки положението на слуга, Синът Божи преобръща светските критерии, които замърсяват съвестта и изкривяват разбирането за величие.
Човешката гордост често пречи да се разбере тази логика. Папата цитира думите на своя предшественик Бенедикт XVI, напомняйки, че човек е склонен да търси бог на успеха, а не Бог на страданието. Хората искат Бог да служи на техните интереси, да им помага да побеждават и да им дава власт. Но истинската всемогъща сила на Твореца се проявява в това, че Той коленичи пред човека, за да го измие и преобрази със Своя дар.
Христос пречиства представата ни за Бог и за човек, сваляйки маските на фалшивата мощ и господство.
Лъв XIV подчерта, че за да се научим да обичаме истински, трябва да позволим на Господа да ни служи. В Горницата Исус дава пример не когато цари радост, а в нощта на предателството и тъмнината. Това показва, че Бог не ни обича, защото сме чисти, а ни обича, за да ни очисти чрез Своята милост.
В заключителната част на своята проповед папата подчерта значението на Велики четвъртък като ден на възпоменание на установяването на Евхаристията и свещенството. Папата говори за тяхната тясна връзка като израз на пълното себеотдаване на Христос и като знак за служението в Църквата
В края на проповедта Светият отец призова вярващите да коленичат заедно с угнетените по целия свят, защото само чрез взаимно служение и Евхаристията християните могат да станат жив спомен за Христос.
След светото Причастие, съпроводено от химна „O sacrum convivium“ и песента „Dono di grazia“, Пресветото Тайнство бе тържествено пренесено в параклиса за поклонение. Под звуците на „Pange lingua“ Лъв XIV прикади олтара, подготвяйки вярващите за тиха молитва.
