Папата към Църквата в Екваториална Гвинея: живейте Евхаристията и носете надежда на света
Светла Чалъкова - Ватикана
В началото на проповедта той изрази съболезнования за неотдавнашната кончина на генералния викарий монсеньор Фортунато Нсуе Есоно и призова към търсене на истината в дух на вяра и без прибързани заключения.
В основата на проповедта стоеше библейският разказ за срещата между дякон Филип и етиопския евнух — образ, който папата използва, за да разкрие силата на Божието слово да преобразява живота. Той подчерта, че този човек, въпреки богатството и знанието си, е бил лишен от свобода и бъдеще, но чрез срещата с Христос и приемането на кръщението открива нов живот като свободен човек и Божие дете. Според Светия отец този разказ показва, че Писанието не е просто текст за четене, а живо слово, което включва всеки човек в историята на спасението — особено онези, които са маргинализирани и страдат.
Папа Лъв XIV акцентира върху значението на вярата като ключ за разбиране на Свещеното писание. Той припомни, че Библията трябва да се чете не изолирано, а в общността на Църквата, водена от Светия Дух и апостолската традиция. Само така Божието слово разкрива своя пълен смисъл и става ориентир за живота.
В центъра на християнската вяра папата постави личността на Исус Христос — въплътеното Слово, в което се изпълняват всички Божии обещания. Той припомни опита на израилския народ в пустинята, който, въпреки получената манна, често се е съмнявал и е губел доверие. В този контекст папата представи Евхаристията като истинския „хляб от небето“, който дава вечен живот. За разлика от манната, която поддържа физическия живот, Христос в Евхаристията дарява живот, който не умира.
„Който вярва, има вечен живот“ — този евангелски призив, според папата, изисква личен избор между отчаянието и надеждата. Вярата означава доверие, че Божията любов е по-силна от всяка смърт и всяко страдание. В този смисъл Евхаристията не е само обред, а извор на сила, който осветява човешките трудности и придава смисъл на всяко изпитание.
Папата подчерта, че срещата с Христос преобразява не само отделния човек, но и цялата общност. Той цитира св. Амвросий, за да покаже, че Христос е всичко за вярващия — правда, сила, живот, светлина и път. В Него всяка човешка нужда намира отговор.
В заключение папа Лъв XIV призова Църквата в Екваториална Гвинея да продължи мисията на първите ученици с радост и отдаденост. Той насърчи вярващите да четат заедно Евангелието, да живеят Евхаристията и да свидетелстват за вярата чрез конкретни дела на любов, служение и прошка. Така, подчерта той, благата вест става жива реалност в света — превръща се в Църква, която носи надежда и светлина на всички.
Литургията в Малабо се превърна в кулминация на посещението на папата — силно свидетелство за вярата като извор на живот, свобода и бъдеще за Африка и за целия свят.
