Папа Лъв XIV ще приеме френския президент Еманюел Макрон
Мари Дюамел – Светла Чалъкова - Ватикана
Папа Лъв XIV и президентът Макрон ще се срещнат във Ватикана на 10 април, няколко дни след честването на Възкресението и обръщението на Светия отец „Urbi et Orbi“, но също така и три дни преди заминаването на папата за Алжир, първата спирка от първото апостолическо пътуване на Светия отец до африканския континент, планирано от 13 до 23 април.
Директорът на пресслужбата на Светия престол потвърди в сряда вечерта срещата, вече обявена от Елисейския дворец.
Папата ще приеме френския президент на частна аудиенция, който ще бъде придружен от съпругата си, уточни Матео Бруни.
Съобщава се, че двамата са се срещали в миналото, по-специално по време на пътуванията на папа Франциск до Франция, в Марсилия и Аячо, но това ще бъде първата среща между Светия отец и президента Макрон след избирането му на свети Петровия престол.
На литургията, посветена на понтификата на Лъв XIV, Франция беше представена от действащия министър-председател Франсоа Байру.
Френският президент обаче е запознат с протокола, който трябва да се следва. Папските аудиенции традиционно се провеждат в библиотеката на Апостолския дворец и са последвани от срещи с държавния секретар и секретаря за отношения с държавите.
Шест аудиенции с Франциск
От избирането си през 2017 г. Еманюел Макрон е посетил няколко пъти Ватикана, където е бил приет през 2018, 2021 и 2022 г. от папа Франциск, с когото се е срещнал отново по време на частни разговори в Марсилия през септември 2023 г., на срещата на върха на Г-7 в Борго Егнация през юни 2024 г. и след това през декември 2024 г. в Аячо.
Темите по време на срещата
Светият престол и Франция следят отблизо развитието на продължаващата война в Близкия изток, от свободата на вероизповедание в Йерусалим до бъдещето на Ливан, където папата избра да направи първото си пътуване в чужбина миналия ноември. Запазването на мира, зачитането на международното право и борбата срещу глобалното затопляне са области на сближаване между ватиканската и френската дипломация.
Други въпроси ги разделят, особено тези, свързани със зачитането на живота от зачеването до естествената смърт, като например неотдавнашното включване на „правото на аборт“ във френската конституция или настоящият дебат по въпросите, свързани с края на живота.
