Молитвено бдение за мир: „войната разделя, надеждата обединява“

Маня Кавалджиева – Ватикана

Предаваме ви пълния тест на размишлението на папа Лъв ХIV:

„Скъпи братя и сестри,     

вашата молитва е израз на онази вяра, която, според Божието слово, може да премества планини (Мт. 17, 20). Благодаря ви, че приехте тази покана и се събрахте тук, близо до гроба на свети Петър и на много други места по света, за да се молите за мира. Войната разделя, надеждата обединява. Насилието потъпква, любовта извисява. Идолопоклонството заслепява, живият Бог осветява. Достатъчна е малко вяра, трохичка вяра, за да се изправим заедно, като човечество и заедно с човечеството, пред този драматичен час в историята. Наистина, молитвата не е убежище, за да избягаме от нашата отговорност, не е упойка, за да избегнем болката, която толкова много несправедливост предизвиква.  Тя обаче е най-безвъзмездният, универсален и разрушителен отговор на смъртта: ние сме народ, който вече се възражда! Във всеки от нас, във всяко човешко същество, вътрешният Учител учи на мир, подтиква към среща, вдъхновява за молитва. Тогава нека вдигнем поглед нагоре! Нека се изправим от развалините! Нищо не може да ни затвори във вече предопределена съдба, дори и в този свят, където гробовете сякаш са недостатъчни, защото продължаваме да разпъваме на кръст, да унищожаваме живота, без право и без милост.

Свети Йоан Павел II, неуморен свидетел на мира, с вълнение каза, в контекста на кризата в Ирак през 2003 г.: „Аз принадлежа към онова поколение, което преживя Втората световна война и оцеля. Длъжен съм да кажа на всички млади хора, на по-младите от мен, които не са имали този опит: „Никога повече война!“, както каза Павел VI при първото си посещение в Организацията на обединените нации. Трябва да направим всичко възможно! Знаем добре, че мирът на всяка цена не е възможен. Но всички знаем колко голяма е тази отговорност“ (Ангел Господен, 16 март 2003 г.). Тази вечер повтарям неговия толкова актуален призив.

Молитвата ни учи да действаме. Ограничените човешки възможности се съединяват в молитвата с безкрайните възможности на Бог. Мисли, думи и дела тогава разчупват демоничната верига на злото и се поставят в служба на Божието Царство: Царство, в което няма ни меч, ни дрон, ни отмъщение, няма банализиране  на злото, нито несправедлива печалба, а само достойнство, разбиране и прошка. Тук има бариера на онзи делириум за всемогъщество, който около нас става все по-непредсказуем и агресивен. Равновесието в човешкото семейство е сериозно дестабилизирано.

Дори святото име на Бог, Бога на живота, е въвлечено в разговорите за смъртта. Тогава изчезва светът от братя и сестри с един само Отец на небето и като в нощен кошмар, реалността се изпълва с врагове. Навсякъде се усещат заплахи, а не призиви за вслушване и среща. Братя и сестри, тези, които се молят, са наясно със собствените си ограничения; те не убиват, нито заплашват със смърт. Докато на смъртта са подчинени онези, които са обърнали гръб на живия Бог, за да превърнат себе си и своята власт в ням, сляп и глух идол (Пс. 115, 4-8), за когото са готови да пожертват всичко и претендират целият свят да застане на колене.

Стига идолопоклонство към себе си и към парите! Стига демонстрация на сила! Стига война! Истинската сила се проявява в служенето на живота. Свети Йоан XXIII, с евангелска простота, написа: „От мира всички извличат полза: отделни хора, семейства, народи, цялото човешко семейство“. И повтаряйки лапидарните думи на Пий XII, добави: „Нищо не се губи с мира. Всичко може да се загуби с войната“ (Енциклика Pacem in Terris, 62).

Затова нека обединим моралните и духовни енергии на милиони, милиарди мъже и жени, на възрастни и млади хора, които днес вярват в мира, които днес избират мира, които лекуват раните и поправят щетите, оставени от безумието на войната. Получавам много писма на деца от конфликтните зони: когато ги чете, човек долавя, с истината на невинността, целия ужас и нечовечност на действията, с които някои възрастни гордо се хвалят. Нека се вслушаме в гласовете на децата!

Скъпи братя и сестри, несъмнено са налице неотложните отговорности на тези, които управляват държавите. На тях нека извикаме: спрете се! Време е за мир! Седнете на масата на диалога и посредничеството, а не на масата, където се планира превъоръжаването и се решават действия за смърт! Налице е обаче, също толкова голяма, отговорността на всички нас, мъже и жени от толкова много различни страни: голямо множество, което отрича войната, с дела, а не само с думи. Молитвата ни ангажира да променим това, което е останало от насилието в нашите сърца и умове: нека се обърнем към Царство на мира, което се изгражда ден след ден, в домовете, училищата, кварталите, гражданските и религиозните общности, заменяйки мястото на полемиките и примирението с това на приятелството и културата на срещата.

Нека възвърнем вярата в любовта, умереността и добрата политика. Нека се подготвяме и ангажираме лично с нея, всеки откликвайки на собственото си призвание. Всеки има своето място в мозайката на мира!

Молитвената броеница, като други древни форми на молитва, ни обедини тази вечер в своя обичаен ритъм,  базиран на повторението: мирът си прави място така, дума след дума, жест след жест, като скала, която ерозира капка след капка, като тъкане на стан, което напредва при всяко движение. Това са дългите периоди на живота, знак за Божието търпение.

Трябва да се съпротивляваме на ускорението на свят, който не знае какво преследва, за да се върнем към служенето на ритъма на живота, хармонията на творението и да лекуваме раните му. Както ни учи папа Франциск, „нуждаем се от занаятчии на мира, готови да започнат процеси на изцеление и обновена среща, с изобретателност и смелост“ (Енциклика Fratelli tutti, 225). Наистина съществува „архитектура“ на мира, в която се намесват различните институции на обществото, всяка според собствената си компетентност, но има и „занаятчийство“ на мира, което ни кара да участваме“ (пак там, 231).

Скъпи братя и сестри, нека се върнем у дома с ангажимента да се молим винаги, неуморно и за дълбоко обръщане на сърцето. Църквата е велик народ, в услуга на помирението и мира, който върви напред непоколебимо, дори когато отхвърлянето на логиката на войната може да ѝ струва неразбиране и незачитане. Тя провъзгласява Евангелието на мира и ни учи да се подчиняваме на Бог, а не на хората, особено когато се отнася до безкрайното достойнство на другите човешки същества, застрашено от постоянните нарушения на международното право.

„В цял свят е желателно всяка общност да стане „дом на мира“, където човек се учи да обезврежда враждебността чрез диалога, където се практикува справедливостта и се пази прошката. Днес, повече от всякога, наистина трябва да покажем, че мирът не е утопия“ (Послание за 59-ия Световен ден на мира, 1 януари 2026 г.)

Братя и сестри от който и да е народ, държава и език: ние сме едно семейство, което плаче, което се надява и се изправя отново. „Никога повече война, авантюра без връщане, никога повече война, спирала от печал и насилие“ (Св. Йоан Павел II, Молитва за мир, 2 февруари 1991 г.).

Скъпи братя и сестри, мир всички вам!

Това е мирът на възкръсналия Христос, плод на неговата жертва на кръста, от любов.

Затова нека отправим молитвата си към Него:

Господи Исусе,

ти победи смъртта, без оръжия и без насилие:

ти разруши нейната власт със силата на мира.

Дай ни твоя мир,

като на недоумяващите жени на сутринта след Възкресение,

като на скрилите се и уплашени ученици.

Изпрати Твоя Дух,

дъха, който дава живот, който помирява,

който прави от противници и врагове –  братя и сестри.

Вдъхни ни доверието на Мария, Твоята майка,

която със съкрушено сърце стоеше под Твоя кръст,

непоколебима във вярата, че ще възкръснеш.

Нека свърши безумието на войната

и Земята нека бъде обгрижвана и обработвана от онези, които все още

знаят как да създават, да пазят и обичат живота.

Чуй ни, Господи на живота!“.