Апелът на папата към мълчаливото мнозинство, което избира мира

Андреа Торниели

Пред избиванията и войните, причинени от идолопоклонничеството пред властта на онези, които дори твърдят, че „привличат“ Бог на своя страна, като предлагат религиозно оправдание за убийството на невинни хора, папа Лъв се обърна към огромното мнозинство от хората по света, които желаят мира, вярват в мира, молят се за мира и го изграждат ден след ден. Той направи това в събота вечерта, 11 април 2026 г., по време на свиканото от него молитвено бдение за слагане край на продължаващите войни.  

Още във вторник, на 7 април, бе проведена подобна инициатива в Кастел Гандолфо: пред заплахата от унищожаване на иранската цивилизация, обявено в социалните медии от президента на Съединените щати, наследникът на Петър се обърна към гражданите на своята страна да се свържат с членовете на Конгреса, за да поискат мир и за да се спре масираната атака срещу инфраструктурите на Иран. Сега, точно в деня на 63-та годишнина от енцикликата Pacem in Terris на Йоан XXIII, същият този призив стана всеобщ и е отправен към „милионите, милиарди мъже и жени, стари и млади, които днес вярват в мира“ и които „лекуват раните и поправят щетите, оставени от безумието на войната“.

Папа Лъв моли да се чуе по-специално гласа на децата, видели как умират под бомбите техните връстници в Газа, в Иран, в Украйна и в много други части на света.

По-малко от седмица след честването на Пасха и в навечерието на Великден в Източните църкви, възпоменание на беззащитната победа на Княза на мира, Епископът на Рим следователно залага на надеждата и молитвите на едно мълчаливото мнозинство, за да може да се застане смело пред драматичния исторически час, който човечеството преживява. Той насърчава молитвите на толкова много хора да се обединят с „безкрайните възможности на Бог“, за да се направи опит да бъде разчупено онова, което той нарича „демонична верига на злото“.

Думите на папата, който направи мира определяща характеристика на своето учение, са ясни както в идентифицирането, в крайна сметка,  на дяволския корен на войната, така и в отхвърлянето на всяко повтаряне на фразата „Бог е с нас“. Не, Бог не може да бъде с тези, които избиват цивилни. Бог е с тези, които страдат, с тези, които умират под развалините.

Правят силно впечатление някои изрази, използвани от Лъв XIV: молитвата е „бариера пред онзи делириум на всемогъществото, който около нас става все по-непредвидим и агресивен“, защото онези, които се молят, са наясно със собствените си ограничения и не убиват, нито заплашват. Точно обратното на онези, които превръщат „себе си и собствената си власт в ням, сляп и глух идол, за когото жертват всяка ценност и претендират целият свят да преклони коляно“.

Всеки, който възприема тази настоятелна покана за молитва като бягство към спиритуализма, ще сгреши. И това става ясно от друг пасаж от размишлението на Наследника на Петър. След като цитира отговорността на всеки да изгражда навсякъде мир, среща и приятелство, Лъв XIV насърчава да вярваме в „любовта, умереността и добрата политика“. Политика, която, като не смята за неуместни думите „диалог“ и „преговори“, най-после се стреми към примирието, а след това и към трайни мирни споразумения.

превод: Маня Кавалджиева