Папата: Бог е любов, свалете оръжията!

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Христос, Царят на мира, все още вика от своя кръст: Бог е любов! Имайте милост! Свалете оръжията, помнете, че сте братя!

Проповедта на Лъв XIV на Цветница, е силен призив за мир. По време на тържествената церемония, която отбелязва началото на Страстите Христови с възпоменанието на влизането на Исус в Йерусалим и благославянето на маслиновите и палмовите клонки, папата каза тези малко, но силни думи, които разтърсват съвестта.

На площада пред ватиканската базилика, с ясно видимият червен цвят на литургичните одежди, две големи декорации възпроизвеждат символа на тази неделя. И заедно с папата, на олтара са кардиналите Джовани Батиста Ре и Леонардо Сандри, съответно декан и заместник-декан на Колегията на кардиналите.

Бог отрича войната

След прокламацията на Евангелието пред четиридесетте хиляди души, събрани на площад „Свети Петър“, настъпи тишина и Папата започна да говори.

Пред днешния международен сценарий, в който конфликтите нарастват и се планират военни действия,  призивът на Светия Отец бе този да погледнем към Исус, който „върви по пътя към Голгота“ като „Цар на мира“ и да размишляваме върху неговата кротост и спокойствие, които се противопоставят на жестокостта и произвола на хората. Христос „не се въоръжи, не се защити, не воюва. Той разкри кроткото лице на Бог, който винаги отхвърля насилието“, подчерта Лъв ХIV, като добави, че „вместо да спаси себе си, се остави да бъде прикован на кръста, за да прегърне всичките кръстове, поставени във всяко време и на всяко място в човешката история“.

Това е нашият Бог: Исус, Царят на мира. Бог, който отхвърля войната, когото никой не може да използва, за да оправдае войната, който не слуша молитвата на онези, които водят война, а я отхвърля, казвайки: „… и кога умножавате молитвите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни“ (Ис. 1,15).

Исус, милувка за човечеството, докато други хващат мечове

Докато върви по пътя към Голгота, Исус „се представя като Цар на мира, докато около него се подготвя войната“, подчерта папата, наблягайки на начина, по който Исус се изправя срещу злото. „Нека гледаме Исус“, призова той.

Той, който предлага себе си като милувка за човечеството, докато други хващат мечове и тояги. Той, който е светлината на света, докато тъмнината започва да покрива земята. Той, който дойде, за да донесе живота, докато се изпълнява планът да бъде осъден на смърт.

Исус, Царят на мира

И Исус е Царят на мира, Който „иска да помири света в прегръдката на Отца и да събори всяка стена“, която „ни разделя от Бог и ближния ни“, обясни Лъв XIV, изброявайки всички онези аспекти в Светото писание, които Го показват като такъв: когато влиза в Йерусалим „възседнал на ослица“, а не на кон, „смирен“; когато спира един от учениците си, „извадил меча си, за да Го защити и да удари слугата на първосвещеника“, като му казва да „върне меча на мястото му, защото всички, които се залавят за меч, от меч ще погинат“ (Мат. 26, 52); когато е несправедливо осъден на смърт, но не се бунтува, докато „бе натоварен с нашите страдания и прободен заради нашите грехове“.

В Христовите рани виждаме раните на толкова много жени и мъже днес

Папата каза, че „като гледаме Него, който бе разпнат за нас, ние виждаме разпятията на човечеството“.

В Неговите рани виждаме раните на толкова много жени и мъже днес. В последния му вик, отправен към Отца, чуваме виковете на съкрушените, на останалите без надежда, на болните, на самотните. И най-вече чуваме болезнените стенания на всички потиснати от насилието и на всички жертви на войната.

С Мария сме сигурни, че злото няма да победи

И накрая, папата повери този вик на Исус, призоваващ от кръста за братство и мир, на Мария, „която стои до кръста на своя Син и плаче и пред днешните разпятия“. Лъв ХIV използва думите на епископ Тонино Бело, завършвайки проповедта си с молитва Мария да даде на човечеството „сигурността, че въпреки всичко смъртта няма да има последната дума; „че несправедливостите на народите имат броени дни. Че блясъците на войните избледняват като светлини на здрача. Че страданията на бедните са стигнали до своя край … и че най-после сълзите на всичките жертви на насилията и на болката скоро ще бъдат пресушени, като сланата от пролетното слънце“.