Обща аудиенция: „Божият народ е живо тяло, призвано да свидетелства за Христос“
Светла Чалъкова - Ватикана
Светият отец припомни, че Църквата не е просто институция, а общност от хора, събрани от Бог и обединени чрез новия и вечен Завет в Христос. Именно този „месиански народ“, както го нарича съборният документ, участва в спасителното дело на Исус чрез тройното служение — свещеническо, пророческо и царско. Това участие се дарява на вярващите още с Кръщението, чрез което те стават част от „царственото свещенство“ и са призвани да отдават духовно поклонение на Бог и да изповядват вярата си пред света.
Папата подчерта, че това достойнство не е абстрактно понятие, а има конкретно измерение в ежедневния живот. Християнинът упражнява своето „свещенство“ чрез участие в Евхаристията, чрез молитва, саможертва и милосърдни дела. Така целият му живот се превръща в духовна жертва, угодна на Бог. Особено значение има и тайнството Миропомазание, чрез което вярващите получават силата на Светия Дух, за да бъдат смели свидетели на Христос — не само с думи, но и с дела.
В тази връзка папа Лъв XIV припомни думите на своя предшественик папа Франциск, че всички влизат в Църквата като миряни и че Кръщението е основният източник на християнската идентичност. То е печатът, който определя човека завинаги и го прави част от светия и верен Божи народ.
Особено внимание в катехизиса бе отделено на понятието sensus fidei — „усет за вярата“. Това е духовна способност, чрез която Божият народ като цяло разпознава истината на откровението и различава истинното от лъжливото в областта на вярата. Папата обясни, че този усет не принадлежи изолирано на отделния човек, а се проявява в общността, когато вярващите — от епископите до последния мирянин — изразяват съгласие по въпросите на вярата и морала. Това единство е знак за действието на Светия Дух в Църквата.
В този контекст бе подчертано и учението за непогрешимостта на Църквата във вярата. Папата обясни, че Църквата не може да греши, когато като цяло изповядва истината, защото е водена и пазена от Светия Дух. Учителството на Църквата има задачата да съхранява и насърчава това единство, като служи на истината, а не я налага отвън.
Оттук произтича и важният извод, че всеки кръстен е активен субект на евангелизацията. Никой не е просто наблюдател в живота на Църквата — всеки е призван да свидетелства за Христос според даровете, които е получил. Това свидетелство се осъществява в различните житейски ситуации — в семейството, в обществото, в професионалната среда — навсякъде, където човек е призван да живее своята вяра.
Папата обърна внимание и на ролята на Светия Дух, Който раздава различни харизми на вярващите. Тези духовни дарове правят Църквата жива и динамична, способна да се обновява и да отговаря на предизвикателствата на времето. Като особени проявления на тази жизненост той посочи посветения живот, който непрестанно „разцъфтява“ в Църквата, както и различните църковни общности и движения, които свидетелстват за богатството и разнообразието на духовния живот.
Светият отец подчерта, че всички тези дарове имат една цел — изграждането на Божия народ и служението на общото благо. Те не са повод за разделение, а за взаимно допълване и единство. В това се проявява истинската природа на Църквата като общност, в която различията се превръщат в богатство, когато са насочени към любовта и служението.
В заключение папата отправи призив към вярващите да възродят в себе си съзнанието за този велик дар — да принадлежат към Божия народ. Той насърчи всички да живеят с благодарност за това призвание, но и с чувство за отговорност, защото принадлежността към Църквата означава ангажимент към мисията на Христос в света.
