Обща аудиенция: Църквата като човешка и божествена тайна
Светла Чалъкова - Ватикана
В началото папата постави въпроса какво означава тази „сложност“. Според него терминът не трябва да се разбира като синоним на усложненост или институционална тежест, натрупана през двайсетте века история. Латинският смисъл на думата сочи по-скоро подредено съчетание на различни елементи в една реалност. Така Църквата е едновременно видима общност и духовна тайна, историческа действителност и народ, който пътува към небето.
Светият отец подчерта, че човешкото измерение на Църквата е очевидно: тя е общност от мъже и жени, които живеят радостите и трудностите на християнския живот, със своите добродетели и слабости. Тази човешка страна се проявява и в институционалната ѝ структура. Но тя не изчерпва природата на Църквата. Нейното божествено измерение произтича от факта, че тя е родена от Божия замисъл на любовта, осъществен в Христос.
Папа Лъв XIV обясни, че именно в това съжителство без разделяне и без смесване се състои тайната на Църквата: тя е земна общност и мистично Тяло Христово, видимо събрание и духовна реалност. Този парадокс не е противоречие, а израз на Божия начин да действа в историята.
За да осветли тази истина, Светият отец насочи вниманието към самия Христос. Онези, които са Го срещали по пътищата на Палестина, са преживявали Неговата човечност — Неговия поглед, гласа Му, допира на ръцете Му. И все пак именно чрез тази осезаема човешка реалност Бог е станал видим. По същия начин и днес Христос продължава да се явява чрез конкретността и дори крехкостта на членовете на Църквата.
В този контекст папата припомни думите на Бенедикт XVI, който подчертаваше, че няма противопоставяне между Евангелието и институцията, защото църковните структури служат за „осъществяването и конкретизирането на Евангелието в нашето време“. Не съществува идеална и „чиста“ Църква, отделена от земната реалност, а една-единствена Църква на Христос, въплътена в историята.
Папа Лъв XIV акцентира и върху светостта на Църквата, която не се корени в безгрешността на нейните членове, а в присъствието на Христос, Който продължава да се дарява чрез тяхната слабост. Този „метод на Бог“ — да се открива чрез човешката немощ — остава постоянен белег на християнската вяра.
В заключение Светият отец цитира Папа Франциск и неговото апостолическо насърчение Evangelii gaudium, припомняйки призива да се „събуваме обувките си пред святата земя на другия“. Само чрез взаимна любов и общение може да се изгражда истински Църквата — не просто като видима структура, а като духовно здание, което е Тялото Христово.
Накрая папата цитира Свети Августин, според когото единствено любовта побеждава всичко и без нея нищо няма стойност. Именно любовта, заключи той, поражда постоянно присъствието на Възкръсналия сред вярващите и прави Църквата жива реалност в света днес.
