Обща аудиенция: В Църквата има място за всички народи и култури
Светла Чалъкова - Ватикана
В началото на своето слово папата припомни, че Божият спасителен план се разгръща в историята чрез конкретен народ. Бог избира Авраам и му обещава потомство „многобройно като звездите на небето и като пясъка на морския бряг“. С неговите потомци Бог сключва завет, освобождава ги от робство и ги води през историята, като непрестанно ги събира, когато се отклоняват от пътя си. Именно Божието действие и вярата в Него оформят идентичността на този народ, призван да бъде светлина за другите народи и знак, който привлича цялото човечество към Бог.
Тази история, припомни папата, е само подготовка за новия и съвършен завет, който се осъществява в лицето на Исус Христос. Чрез дара на своето Тяло и Кръв Христос събира окончателно Божия народ и го обединява не чрез етническа принадлежност, език или култура, а чрез вярата в Него. Така възниква Църквата – народ, роден от Христовото тяло и едновременно самият той мистично тяло Христово.
Светият отец подчерта, че принадлежността към този народ не се основава на човешки заслуги или титли. Единственото истинско достойнство на християнина е дарът да бъде син или дъщеря на Бога чрез Христос. Преди всяка мисия, служение или функция в Църквата стои именно тази идентичност: да бъдем присадени към Христос и да живеем като Божии чеда и братя помежду си.
Оттук произтича и законът, който управлява отношенията в Църквата – любовта, същата любов, която вярващите получават и преживяват в Христос. Крайната цел на този народ е Божието царство, към което Църквата върви заедно с цялото човечество.
Папа Лъв XIV обърна внимание и на универсалното призвание на Църквата. Макар че вярващите в Христос са част от нея по особен начин, съборният документ напомня, че всички хора са призвани да станат част от новия Божи народ. Дори онези, които все още не са приели Евангелието, по някакъв начин са ориентирани към него. Затова мисията на Църквата е да проповядва благовестието навсякъде, така че всеки човек да може да срещне Христос.
Това означава, че в Църквата има място за всички. Всеки християнин е призван да свидетелства за Евангелието в средата, в която живее и работи. Така Църквата проявява своята истинска католичност – като приема богатството на различните култури и едновременно ги обновява чрез силата на Евангелието.
За да опише тази универсалност, папата цитира образа на голям кораб на спасението, който събира в себе си всички човешки различия – една трапеза, на която храната идва от цялото творение. Църквата е едновременно „безшевната дреха на Христос“ и „пъстроцветната дреха на Йосиф“, символ на разнообразието, което се събира в единство.
В заключение Светият отец подчерта, че именно това единство в многообразието е мощен знак на надежда за днешния свят. В епоха, белязана от войни и конфликти, Църквата остава място, където хора от различни нации, езици и култури могат да живеят заедно благодарение на общата вяра.
Този народ, каза папата, е живо пророчество за единството и мира, към които Бог Отец призовава всички свои деца.
