Папата призова за по-голяма екологична отговорност за бъдещето
Мария Володина –Светла Чалъкова - Ватикана
Посланието бе прочетено на XVII Международен форум на организацията „Greenaccord“, който се провежда от 18 до 21 март 2026 г. в италианския град Тревизо под мотото „Да създаваме бъдещето заедно. Ново човечество с жажда за бъдеще“. През тези дни участниците обсъдиха проблемите на климатичните промени и нарастващата екологична тревожност сред младите хора.
Призив за по-дълбока екологична отговорност
В посланието, подписано от държавния секретар кардинал Пиетро Паролин, Светият отец подчерта, че „екологичната отговорност не се ограничава само до технически знания. Те са необходими, но не са достатъчни. Необходимо е образование, което обхваща ума, сърцето и ръцете. Нови навици, общностни стилове, добри практики“, се казва в посланието.
„Чрез съвместно справяне с настоящите кризи можем да създадем уважителна и приобщаваща социална среда, за да осигурим по-добро бъдеще за новите поколения“, пише папата.
Светът като дар, а не ресурс за експлоатация
На форума беше представено и размишление на кардинал Паролин, посветено на „Песента на творението“ на свети Франциск от Асизи и 800-годишнината от неговата смърт. То беше прочетено от кардинал Бениамино Стела. Ако наистина искаме заедно да изградим бъдещето, трябва да се променим, да започнем да мислим и живеем по нов начин – „да прекрачим прага“ и „да влезем в нов дом“, написа държавният секретар.
Според него „Песента на творението“ на свети Франциск не са просто красиви думи за природата, а начин на духовно и интелектуално мислене, който учи да виждаме света не като нещо, което трябва да притежаваме и експлоатираме, а като реалност, за която трябва постоянно да се грижим. Когато човек нарича природата „брат“ или „сестра“, както учи свети Франциск от Асизи, това означава, че той не я счита за своя собственост. Той разбира, че светът не е ресурс за експлоатация, а дар, който трябва да бъде признат и приет.
Говорейки за изкуствения интелект, кардинал Паролин подчертава, че той представлява изпитание за нашата антропологична зрялост. Важно е не просто да поправяме проблемите впоследствие, а от самото начало отговорно да създаваме технологиите, мислейки предварително за последствията, моделите на управление, прозрачността и отговорността за инструментите и данните.
„Песента на творението“ и културната дипломация
„Песента на творението“ на свети Франциск учи на духовност на диалога, на „дипломация на културите“ в най-висшия смисъл на думата. Днешният проблем не е само натискът върху екосистемите, но и загубата на доверие между народите, поколенията и общностите. Истинското сътрудничество не е патернализъм на богатите, когато силните помагат на слабите от горе до долу, а когато всички са взаимосвързани и разбират: никой няма да оцелее сам. Опознаването не е шпионаж или любопитство за забавление, а важен начин за разрушаване на стереотипи и предотвратяване на конфликти, отбеляза държавният секретар.
В края на посланието се подчертава, че грижата за околната среда е неразривно свързана с грижата за мира и човешкото достойнство. Когато вредим на природата, се разрушава и обществото. Когато човешкото достойнство е потъпкано, природата става жертва. А когато отношенията са разрушени и хората губят доверие, технологиите започват да разделят.
По този начин „да създаваме бъдещето заедно“ означава не само да действаме навреме, но и да формираме нов начин на мислене, стил на душата и на институциите, дипломация на мира, която започва с езика и продължава в сътрудничеството и защитата на уязвимите.
