Папата: Истинското приемане се ражда от присъствието и грижата за другия
Светла Чалъкова - Ватикана
Обръщайки се към присъстващите, папата припомни, че всяко автентично приемане започва от срещата между хората. Самата дума „приемам“, отбеляза той, произлиза от латинското accipere – „получавам“, „взимам при себе си“. Затова истинското приемане не е просто жест на учтивост, а раждане на взаимоотношение, което постепенно може да се превърне в общностен опит.
Според Светия отец в ежедневието хората преживяват различни срещи – с близки, приятели, колеги, но и с непознати или дори враждебно настроени личности. Когато една среща е истинска, тя може да преобрази личния опит и да стане източник на по-широко общностно взаимодействие.
Папа Лъв XIV отдели специално внимание на младите хора – тема, на която е посветено тазгодишното издание на „Катедра на приемането“. В съвременния свят, белязан от дълбоки културни и социални промени, младите не са само бъдещето на обществото и Църквата, а вече представляват тяхното живо настояще. Техните въпроси, търсения и тревоги, каза той, приканват възрастните да преосмислят начина, по който изграждат отношения и общности.
Да приемем младите означава преди всичко да ги изслушаме, да срещнем техния поглед и да разпознаем, че в техния живот и език Светият Дух продължава да действа и да предлага нови пътища за присъствие на Църквата в света.
В тази връзка папата се спря на две думи, които според него осветляват смисъла на християнското приемане: присъствие и грижа. Човекът още от началото на живота си расте в социална среда: семейството, енорията, училището, университетът и работата. Тези пространства са мястото, където се изгражда идентичността и където присъствието на другите става основа за израстване.
Да бъдеш присъстващ в живота на другия означава да споделяш време, опит и ценности, да предоставяш стабилни ориентири, които помагат на хората да се развиват. Като пример папата посочи Светото семейство от Назарет – модел, към който се вдъхновява и общността Fraterna Domus.
Евангелският епизод, в който Мария и Йосиф губят Исус и го намират след три дни в храма, показва, че присъствието на другия не е нещо дадено завинаги, а плод на непрестанно търсене. Често хората осъзнават колко ценна е една връзка едва когато временно я изгубят.
По същия начин се случва и във вярата: човек понякога приема за даденост присъствието на Христос в живота си, докато внезапно не усети, че го е „изгубил“. Но, подчерта папата, в действителност не Христос се губи – хората са тези, които се отдалечават. Тогава те са призвани отново да го търсят с доверие и с готовност да поемат по нови пътища.
Втората ключова дума в размишлението на папата е „грижа“ или „пазене“. Той припомни примера на свети Йосиф, който с вярност е пазил семейството, поверено му от Бога. Да пазиш означава да бъдеш внимателен към другия, да уважаваш неговия избор и да се грижиш за него.
Това отношение, отбеляза папа Лъв XIV, произлиза преди всичко от самия Бог, когото Библията представя като пазител на своя народ. В този дух и човешкото семейство е призвано да пази всичко, което му е поверено – отношенията между хората, сътворения свят и живота на най-уязвимите.
В заключение Светият отец подчерта, че присъствието и грижата са неразделни: не можем да пазим някого, ако не сме до него, и не можем да бъдем истински присъстващи, ако не поемем отговорност за другия.
Папата насърчи участниците в инициативата да бъдат „възпитатели на приемането“ и да изграждат общности, способни да насърчават братството и общото благо както в Църквата, така и в обществото. В края на срещата той призова Дева Мария и свети Йосиф да закрилят всички, които служат на културата на приемането, и им даде своята апостолическа благословия.
